Прочетен: 2352 Коментари: 6 Гласове:
Последна промяна: 25.03.2010 07:50
Диоген.
Търсил е човека.
С горящ факел в ръка -
вероятно да го запали и изгори -
за да не се мъчи клетия сиромах
в безкрайните тегоби на порочния свят.
Волнодумстващ и независим от нищо местен атински чешит.
Първият вселенски жител на света и изтънчен хедонист.
Ръсел мъдрости без мярка из атинската агора,
човека на когото дори Александър Велики завидил...
Обичащ припека и навременя хубавиците в отсрещния бардак.
Дали е намерил някой - информация няма.
Нямаме такъв образец тук днес.
Всички са цинични чалгици,
а не интелектуални циници.
Емблематичен е местния малоумник в града -
справка - Пловдив.
Дори паметник му струпа признателно гражданство.
Търсил ли е нещо завалията -
почитателите му хич не знаят.
Фенер не носеше - помня го.
Държеше си онази работа
през джоба.
И фъфлеше скудоумия.
Мильо.
16.11.2009 08:00
Успешна седмица !
16.11.2009 10:22
Най-вече - не пречи да търсим и ние!
Да се търсим!
Не знам - да се смирявам ли, да се разгневявам ли!!!
и хванал го през джоба - "Ето го човекаааа"
30.11.2009 09:02
Търси се Човекът!
Аз съм онзи гръцки философ от Синоп,
ученик на Антистен,
главен представител на философската школа на циниците.
В крайна бедност прекарах съзнателния си живот в Атина и Коринт.
Живеех в бъчва, откъдето обичах да подхвърлям закачки и подигравки към минувачите.
За мен е останал анекдотът, че посред бял ден, със запален фенер търся... човека.
На всички е известно, че аз бях дребен, неугледен,
грозен и досаден човек с особени претенции другите да бъдат съвършени.
Пословична е моята строгост, когато оценявах моралните ценности
на общувалите с мен хора.
Известно е, че на питащия ме Александър Велики
“Какво искаш да сторя за теб, Диогене?”,
отвърнах на изправения пред мен и засенчващ слънцето император:
“Не смущавай моя мир, човеко всеблагодетелни!
Не ми отнемай онова, което не можеш да ми дадеш!
Отдръпни се, не ме лишавай от благодатта на слънчевите лъчи!”
Това бе всичко.
Веднага след “разговора” цялата свита на Александър Велики замина.
Макар и мимолетна, тази среща с младия пълководец остави в паметта ми
отпечатъка на красивия му гръцки профил.
Не се реших да го класирам в един от двата си списъка за добрите и лошите хора.
Няма да забравя,
че на върха на порочните се намираха имената на Прокруст и Ефиалт.
Пред вас изказвам надеждата,
че през XXI век подобните тям ще са толкова малко,
че ще е трудно да бъдат откривани.