България

                     
                                                 Иван Вазов   


               Обичах те, когато бе робиня
               и влачеше позорния хомот
               и всеки зов към по - добър живот
               над теб минуваше кат през пустиня.

               Обичах те, кога изгря над теб
               зорницата на твойто пробужданье,
               духовна светлина и просвещенье
               за тебе станаха насъщний хлеб.

               Обичах те, кога ярем да счупиш,
               ти меч изтегли във неравен бой
               и с жертви страшни, скъпи и безброй
               успя си бъдещето да изкупиш.

               Обичах те, когато заблестя
               свободата над твойте балкани,
               кога над твойте пепелища, рани -
               живот разкошен буйно зацъфтя.

               Здрависах те, кога света зачуди
               при Сливница с победни си ура
               и първите си лаври ти набра,
               и мощ незнайна се у теб пробуди.

               Обичах те в твойте смутни дни
               и в трусовете страшни, що изпати,
               когато в късо време преживя ти
               на век тревогите, безчет злини.

               Обичам те и днес, кога забрави
               задачи светли и уроци зли,
               на жажди бесни, диви крамоли
               да станеш поприще се ти остави;

               когато в твойта почва семена
               ужасни падат - за ужасна жътва,
               и пъклен дух към лош те път упътва,
               обезверена в всички знамена;

               кога си жадна да чуйш бодър зов,
               о, майко бедна, майко безпокойна -
               и повече от сявгаш си достойна
               за плач, за порицанье и любов!

Днес всеки от нас също си има своята си България.За едни тя предизвиква сълзи на умиление(при старите имигранти).За други е мащеха,курва и дрипав парцал.Територия продадена на мужиците не само заради нефт и газ.Моята България...Трудно ми е да пиша за нея!Не искам да изричам думи,които не са много добри.Истина е обаче,че друг ми е идеалът.По-друг,съвършенно различен начин искам да бъдат сложени нещата!Няма да обяснявам как.Ти го знаеш.

Време е да се обединим и да представим своето виждане за нашата Родина. Ако трябва /според мен е наложително/ и политически. На мене ми омръзна да ми висят на врата разни келемета, вербувани в Шесто или явни и скрити приятелчета на Позитано 20.

Ако идеалът ни е една нормална България,с укротени страсти,с опандизени престъпници и желание да има въздух за децата ни.

Очевидно искаме едно и също.

"Обичам те и днес, кога забрави
задачи светли и уроци зли,"

"и всеки зов към по - добър живот
над теб минуваше кат през пустиня."
Във всеки случай - не като "нормалност" - нормата е посредствено поприще - наведена главица на безбожник.
:))))))))))))))))))))))))))))))))))

Аплодисменти!