http://www.pravoslavieto.com/calendar/feasts/08.06_Preobrazhenie_Gospodne.htm

„Ако осъзнаем, че всеки човек на тази планета (или на някоя друга) притежава същата творческа сила, че един ден ще постигне същата цел (защото и той е подвластен на идентични закономерности) и ще претърпи сходен процес на съзряване — ще разберем, че смисълът на любовта не е да го съдим или оценяваме. Ето защо всеки може да спаси само себе си. Никой не може да промени „света“. Ако променим нас самите, ще променим „света“, имам предвид като колектив. Всеки може — за добро или за зло — да направи нещо лично за себе си и ще отговаря пред себе си и пред нашия Създател за него. Всеки сам трябва да извърви пътя на хаоса (гр. бездуховно безредие). Ние създаваме обстоятелствата около нас (както и хаоса), и единствено ние можем отново да върнем всичко на мястото му — чрез познание, самопреодоляване и действие. Кое винаги ни отклонява от пътя? Илюзиите и завистта. Можем да се оправдаваме, че те са дело на противника на човешкия род „Луцифер“ (или както там го наричат), но именно той е подправката в живота. Ако не съществуваше подстрекател, който да ни показва тъмната страна в нас и да се взира в нашия мрак като Носител-на-светлина, да ни осветява и да ни накара да осъзнаем кое още е в безпорядък и какво още не е дозавършено, никога нямаше да познаваме нашите слаби места. Следователно крайната цел е всемирната любов — любовта към самите нас и света. Аз първо трябва да осъзная слабите си страни, а след това съм призван да работя в себе си, да съзрея и порасна дотолкова, че новото изкушение вече да не е от значение за мен.” – Ян ван Хелсинг „Не отваряй тази книга”

Понеже темата е във връзка с Библията-поне така се представя, то не мога да замълча, защото такъв празник в Библията нито е даван, нито пък целта на Исус Христос е била такава, както си я представят някои. Всичките Празници които Бог иска от нас да пазим и са в Библията са в Левит 23 глава. Те са Божиите Празници-не на човеци и не на Моисей дори-на Бога са.
А това, което описва Матеи е това, което Исус искаше да покаже на апостолите-как ще са нещата в бъдещото Царство. Мосией и Илия са мъртви-дори и до сега! Това беше едно видение за бъдещето-нищо повече и няма ама никакво друго значение. Дори тук трябва да добавя и още нещо-Петър предложи на Исус да направи три скинии-палатки, като дори не знаеше какво говори, защото в бъдещото Царство всички ще са духовни-няма да има вече плът и кръв и това е, което Исус им показа. Това дори е свързано с най-великият Божий Празник във всяка година-Празникът Шатроразпъване, който е твърде важен поради това, че показва преминаването ни от същества в плът и кръв в духовни същества които разбира се вече не могат да умрат.
Но поради непознаването на фактите както са, мнозина са си измислили техни "факти"...

Понеже виждам и съзнавам, че си вярващ християнин, но не православен - ще ти отговоря какво мисля, без да съм теолог, мисионер или проповедник.
Представям ти моето човешко разбиране
и в никакъв случай не съм противник на, и не се бъркам в, чуждите разбирания и нюанси на възприемането на вярата в Бог.
Не те съветвам и ти да го правиш.

Не искам да звучи странно или неприемливо от гледна точка на догмата, но не приемам виждането както го представяш: "...това, което описва Матеи е това, което Исус искаше да покаже на апостолите...", поради простата причина, че казаното от Матей е тълкуване и не представлява думите от устата на Исус. Има един друг всеизвестен факт, колкото и да го доктринерстват различните течения в християтството той не може да се промени или игнорира,
а именно, че християнството е религия създадена от Апостол Павел върху скрижалите на Вехтия завет и делата на Христос.

Мисля, че връзката на човек с Бог е прекалено лична и интимна за да се нуждае от насочване, регулиране или вкарвана в рамки, за да търся посредник, който е да е той.

Правилно казваш, че празниците на хората, но са по повод и в чест на някой или нещо.

Православието е приело този празник за един от най-важните, аз не искам да тълкувам, приемам или отхвърлям.
Без да те иронизирам, а можеш да ме приемаш, както желаеш, но Шатроразпъване ще празнуваме, когато приемем религията на старите българи отпреди 20-25 века. Сега това не е невъзможно.

Приемаш ли пълкуването на коментара в пост № 2 - като израз на християнство?
Защото повечето от хората израсли, сред атеизъм у нас, с лека ръка и чисто сърце биха го приели,
но християнски ли и по същество този начин на мислене?