Прочетен: 9812 Коментари: 52 Гласове:
Последна промяна: 09.12.2010 09:01
Отнася се за всички, които се разпознаят
и онези, които твърдят, че не ги засяга.
Признавам, че прибързаното ми и необмислено коментиране винаги ми причинява излишни неприятности като ми създава непримирими опоненти. Обладавам отрицателното качество да тласкам спора към лична несъвместимост, вместо да търся удоволствие от размяната на идеи и информация. Както се казва - два остри камъка брашно не мелят, но глави чупят. Разбирам, че подобно поведение е глупаво и непрактично, но да го отдадем снизходително на неопитност и младостта ми.
В един постинг в blog.bg се говореше за отвратителното отношение на персонала в една болница към пациент. Естествено обвиних във всички смъртни грехове лекарите(напълно заслужено), позовавайки се на опитността ми в областта на хомеопатията.
Това съчетание е крайно скверно за ортодоксалните медици и винаги предизвиква бурна ответна реакция, която не можеше да мине без канонада от лични квалификации, пъчене на гърди, стъпване по палците, дуене на егото и нарцисизма и пр.
Е, хак ми е - сам си ги натресох, но нейсе.
Понеже ми се ще да изясня позицията си, без да се налага да туширам противни мнения опващи нишката на кавгата в най-различни посоки ще се опитам да го сторя сега и тук.
Дискутирането на здравеопазването у нас и по принцип има няколко
аспекта. Да разделим нещата и ги фиксираме:
- здравеопазването като бизнес;
- медицината като наука;
- конвенционална медицина и прогреса във възстановяването
на човешкото здраве в световен мащаб;
- постижения в борбата с дегенеративните заболявания
по света и у нас;
- здравеопазването у нас - условия, здравна система,
държавна политика;
- традиции и постижения на здравната система у нас;
- влияние на човешкият фактор и ефективността на българското здравеопазване;
Ако намесим политиката и гледната точка - преди и сега - изворите на противоречия ще бликнат неудържимо, затова нека не имплантираме доктринални противоречия.
Не помислям и за миг, че мога да обхвана толкова обширен диапазон от теми предразполагащи към противоречиви тълкувания и безкрайни обяснения, както и обладаване на огромен обем на информация и знания, които ми липсват. Освен това нямам ни време, ни мерак, нито сили за последователност за да го направя.
Когато става дума за медицина - на първо място - никога не бива да забравяме, че бизнеса с човешкото здраве е най-големия бизнес, а не войната, както погрешно си мислят някои хора. В живота си огромното множество от тях не изстрелват дори един куршум и не измаршируват нито една крачка, но са поемали химически лекарства с килограми и са ваксинирани
няколко десетки пъти с доста съмнителен ефект и спорни последици.
Това е факт.
В лекарствения свят властват два химико фармацевтични конгломерата и те са най-ревностните идеолози на медицината, такава, каквато я познаваме у нас и се разпорежда с човешкото здраве в другите държави, защото здравеопазването е консумиращ гарант на техните баснословни пачелби, за каквито петролни магнати , арабски шейхове и Уго Чавес могат само да мечтаят.
Това е по света, но кой ще твърди, че у нас не е така?
И това е само едната страна на конвенционалната медицина.
Точно химико-фармакологичната масонска ложа е най-големият мотивиран противник на всички алтернативни терапии, и преди всичко на хомеопатията, която всячески се стреми да омаловажи и дискредитира значението, възможностите и ограничи влиянието`и без да жали сили и средства изграждайки структори силни във финансово отношение, институционално инертни и с непоклатими политически връзки.
Защо?
Защото лекарствените препарати в алтернативната медицина, в частност при хомеопатията, са десетки и стотици пъти по-евтини, а лечебните методи несъизмеримо по-ефекасни. Не искам да правя сравнения и да давам конкретни и изолирани примери. Достатъчно е всеки, който пожелае да погледне статистическите данни на Световната здравна организация и да се убеди, че хроничните заболявания се увеличават. Липсва всякакъв напредък в изкореняването на дегенеративните заболявания като: остеоартрит, ревматоиден артрит, захарен диабет, сърдечно-съдови заболявания, алцхаймер, множествена склероза, миопатия, миастения, епилепсия, бронхиална астма, алергии, рак, различни умствени разстройства, и др. Здравето на човешката раса се руши агресивно и необяснимо от практически нелечими заболявания като СПИН. Тези фатални заболявания се лекуват палеативно с все по-силни и по-силни химически препарати, които се превръщат в отрицание на самите себе си, без да гарантират благоприятен изход при третиране на страдащите. В повечето случаи последиците от неефикасната медицинска терапия водят да необратими увреждания с летален изход.
Очевидно е, че тази нелекуващата химико-фармакологична медицина е неефикасна защото досега би следвало да сме се разделили с хроничните болести използвайки постиженията на човешкия прогрес.
Ето двата фактора на днешната медицина на неефекасните химиотерапии, чиито порочни качества пренесени на родна почва като държавна политика, съчетани със закостенялата стерилност на режима в миналото и комерсиализацията на днешния нашински лекар, както и ограбващи системата администратори - имат ефект на оръжие за масово поразяване върху нуждаещите се страдалци и самата система.
И това е само поглед от високо, без вторачване в детайлите.
И за да не бъда краен отрицател нека призная огромния напредък на хирургията, на крилата на съвременните технологии, но само като не забравяме, че преди сто години хирурзи са били бръснарите, а натрупаните знания по анатомия и полезен опит се дължат на огромно число човешки живота - класифицирни в графата - изкуството иска жертви.
Неубедително е да се правя, че не забелязвам очевидния прогрес в диагностицирането. Разбира се - великодушно ще подмина несъщественият факт, че за него основен постулат е твърдението, че диагнозата се потвърждава в процеса на лечението. Ако нещо се пообърка - вече знаем какво иска изкуството...
Без да се затъквам с негативизъм ще забравя за рушветите, които държат да получават безотказно преди всяка операция тези неистови хуманисти и ангели пазители на човешкото здраве.
Няма да си позволя да хуля тези смели и безотговорни рицари на антибиотиците, антихистамините и хормоните.
Ще оневиня супермените от екшъните с криминалните аборти.
Не ще виня тези двулични тартюфовци и бакали, които превърнаха медицината в храма на обречените нещастници.
Аз ги зарязах заедно с негативизма и се отказах от услугите им, но си плащам като поп здравните осигуровки за да не остават съвсем без надежда, когато просят пари от благодетелите си - белким се сетят, че са фунция на болните и да не се превръщат в причина за техните страдания.
Нека останат насаме с алчността, неморалността и безчовечността си.
Амин!
Страхливите боледуват от бъбреци, а алчн...
Пет лесни начина да намалите кръвното си...
http://kasnaprolet9999.blog.bg/lichni-dnevnici/2010/01/10/pomosht-lekuvat-ni.469951
Знам, че си го чел и коментирал, но го слагам за тези, които са отскоро в блога и не са го чели.
Паздрави за интересния анализ!
За химико-фармацевтичната промишленост като мафия съм отчасти съгласна.
За алтернативната медицина съм на особено мнение.
Сега нямам време!
благоваленето на лоясали душевни кастрати ще разбере какво и защо го казвам.
Разбира се, аз изострям до крайност проблема, което не означава, че добрата страна на монетата не съществува.
Дори неволният грях се усеща от добронамерения човек,
който търси спасение и опрощение чрез дорби дела без да ги афишира.
Бог бави - но не забравя!
Не искам да обругавам съсловието, дори имам приятели лекари, които знаят и споделят мнението ми.
Как да го обясна след толкова старателно подбирани отрицателни характеристики, оценки и емоции.
Примерно - всеки може да каже обобщавайки - в блог.бг има такива и такива блогери, които правят тази и тази лошотия. Аз не се обиждам, макар определено да съм драка, но не съм сторил никому лошотия целенасочено.
Друг пример - ако обидят професионалното ми съсловие - определено не се стряскам, защото всеки човек има изявена собствена стойност и публична репутация, въпреки, че всеки - дори и най-безупречните(какъвто аз не се считам) имат собствен принос в създалата се представа за занаята, съсловието, отрасъла.
Отричането на очевидни, всеки му известни недостатъци и пороци не ни прави по-ценни, нито по-можещи, нито по-ефикасни.
Всеки може пред съвестта си да се дистанцира от личните си убеждения, представи, възможности и да оцени по достойнство себе си и всичко останало в действията си.
В здравният бизнес - това е повече от критерий за етичност и възможност за омекотяване на неморалността на системата. Това е необходимо за всеки - за да се уважава като човек и за да не живее в самозаблуда и самовъзвеличаване. Всеки страничен наблюдател лесно може, и го прави безпогрешно, да прецени кой колко пари струва в професионален и човешки план.
Как ли биха отговори хората от улицата в една непренудена анкета за качествата и корумпираността на днешното лекарско съсловие?
Отделен е въпросът за здравната система.
Съвсем различен е въпросът за терапевтичните методи.
И т.н. ...
Дори не мога да твърдя, че представящите се за алтернативни медици хора, са съвсем морални хора и владеещи определени умения или знания. Да не говорим за
откровените шарлатани. Обяви в пресата за лекар специалист по вътрешни болести,
хомеопат, иглотерапевт и ирисолог не са радко срущано явление. Не се наемам да коментирам, но на такъв специалист аз няма да отида. Отделен е въпросът, че точно такива пенкелери компрометират
същността на алтернативната медицина.
Наскоро бях изумен как в една аптека - аптекарката си позволи да предпише хомеопатично лекарство на клиент, които попита: Имаш ли нещо хомеопатично за...? Такъв див скандал и направих, че вероятно снимката ми виси там да показва нежелан клиент.
Всеки има собствена визия за здравеопазването и никой не може да го съди за това, дори и да не е прав.
01.12.2010 17:35
Това е моето мнение - вероятно има и противно, но двама души еднакви няма.
Затова и живота е интересен.
Далеч съм от еврейската завера, но днес прочетох един постинг при Григор Симов за историята и какво са ни дали евреите в нея, която ме накара дъблоко да се замисля.
Прочети го - заслужава си.
Вън търговците от Храма!
Б.
Не е проблема, че мислиш като Минчо,
проблема е, че не поглеждаш по-широко на нещата.
Достатъчно съм чел какво казваш, за да си помисля, че нямаш резерви спрямо
днешната , и въобще, конверционалната медицина.
Аз съм емоционално зареден, но мен ме зарежи - пристрастен съм -
давам ти повод за размисъл.
Не влагам нищо извън визията ми за човешкото здраве или това те изненадва?
Можеш ли да си предзставиш, че освен да псувам кумънизите, което правя с удоволствие - имам и други пристрастия?
Ах, какво нещо е живота само!
Не, не - това не може да става като бабешки препоръки.
Хомеопатията е сериозна наука.
Но разбиранията ти са правилни - нещо следва да се направи!
Този лозунг мога да си го инкрустирам на връхната дреха и да го нося до последния си ден!!
Не съм обидена, напротив, много верни неща си казал, но аз работя в една изключително тежка област, работя в екип със също толкова всеотдайни хора и никак не ми се иска тези хора да бъдат ругани. А напоследък според мен има платена червена кампания срещу съсловието, на която доста умни, но пострадали от системата хора започват да пригласят. Симптоматично е, че Лекарският съюз мълчи, когато се изричат откровени лъжи и се набеждават невинни... Симптоматично е, че мълчи, когато доказателствата крещят, когато някой греши... В днешният случай, изнесен от Ани Цолова за Горна Оряховица, има драстично разминаване между изнесената информация от нея и Пресцентъра на МВР, всеки може да го провери...
За съжаление ние не сме организирани хора, всеки се е вкопчил в късчето хляб и го дърпа към себе си... Етиката е криворазбрана, както и всичко друго...
Благодаря за културния тон и ти обещавам, че като изляза в отпуск ще се постарая да си събера мислите от преживяното през последните три десетилетия и да публикувам нещо, без да съм говорител на когото и да било. Защото както съм от едната страна, така фатално съм била и от другата...
Лека вечер!
Специално за нас българчетата не ни остана нищо друго,
а точно това ни липсва фатално.
Поздрави!
01.12.2010 22:53
02.12.2010 00:03
Шшшшт, тук недейте споменава Осцилококцинум. Той се произвежда от "Боарон", а те са част от "химико-фармакологичната масонска ложа" :))))))))
Ханеман, нито е принцип приет или прилаган от К. Херинг, Д.Т. Кент, Шеринг, Наш, Свадеборг и останалите класици на "озарените". Ако имаш дори най-бегло разбиране за същността на хомеопатята никога не би твърдял подобна, характеризираща твърде плиткото ти познаване на хомеопатията, глупост. Да не говорим за факта, че хомеопатията е рационална наука, основаваща се на теоретично обосновани и клинично доказани закони. Не може да казваш, че си хомеопат и да го оправергаваш с твърдението за съвместимост на химическите лекарства и хомеопатичните - особено ако желаеш истинско лечение, а не боравиш с оправдания от рода на: предписах най-добрите лекарства би следвало да помогнат.
Няма гений в природата, който би станал хомеопат за две седмици, особено при методиката на обучение на Боарон-България, която е безкрайно удобна и за лекарствените фабрики и за повърхностните познавачи на хомеопатията у нас, но е в огромна вреда на болните и страдащи хора.
Може би ще намериш за интересно това:
http://asthfghl.blog.bg/politika/2010/11/03/kak-da-vodim-normalen-debat.629081
Хората използват Осцилококцинум (и Кокулин, и Хомеовокс, и Инфлуенцинум, и т.н.), защото им помагат. Хич и не подозират, че с това стават участници в световния глобален конспиративен химически юдейски масонски медицински комунистическо-фашистко-негърски заговор срещу класическата хомеопатия.
Нарича се комплементарност, което значи взаимно допълване, а не комплимерност. Комплимерност е съвсем друго. Ханеман е създал хомеопатията в края на 18-ти - началото на 19-ти в. Ако човек отказва да забележи всички промени, които са настъпили оттогава до днес, то този човек най-вероятно:
а/ не е с всичкия си;
б/ преследва някаква користна цел;
в/ или има комбинация от двете, което е също доста разпространено явление.
Аз пък никога не съм смятал да ставам само хомеопат, опазил ме Господ, да не ми е изпила чавка акъла :))))
Между другото, в поста ти няма нищо за хомеопатията - класическата хомеопатия предлага ли някаква алтернатива за "дегенеративните" болести: да не би да има средство против рак? Алцхаймер? Шизофрения? СПИН? Пак просто плюеш медицината и лекарите, само че на по-голяма площ. Това е основната програма на "класиците" в България. Ханеман и Херинг не ги закачайте, вие не сте като тях, те са бачкали денонощно и са били истински лекари.
Само без Луи Пастьор и школата му населението на света сега щеше да е тройно по-малко.
Ти си последовател на хора, които сравняват Луи Пастьор с доктор Менгеле. Какво да споря с теб.
Даже е нелепо.
Ако ти прави удоволствиое - можеш да ме наричаш изкористен луд - с изпит от чавка акъл, но си много, много далеч от хомеопатията. Точно толкова, колкото съм аз от добрата дума за вашият нехуманен занаят.
"...класическата хомеопатия предлага ли някаква алтернатива за "дегенеративните" болести: да не би да има средство против рак? Алцхаймер? Шизофрения? СПИН?" - този абзац показва абсолютната ти неориентираност и незапознатост с хомеопатията.
Ако имаше поне елемантарна представа, дори добита от двуседмичен курс на Боаран - би следвало да знаеш най-малко следните неща:
- хомеопатията е рационална наука и се основава на природни закони и принципи, от които Закона за подобието е основен;
- тя е личностнотропна терапия - за всеки човек в определено болестно състояние има съответно и само едно лекарство. Приблизително съзвучно с - "За всяка болка има билка", но - само съзвучно. Променя се състоянието на болният - необходимо е друго лекарство. От друга страна както няма двама души с еднакъв умствен, психически и физически статус - така няма и двама души в еднакво болестно състояние - това е елементарно за разбиране от средноинтелигентен немедик, но от вашата крайно интелектуална гилдия не се проумява;
- в хомеопатията няма диагнози и онези страшно звучащи и нищо неказващи латински думички, които са в употреба от химиотерапевтичната "наука" и понятия като тези дето си ги изброил не означават нищо, съвсем нищо;
Май трябва да ти го напиша с едри букви - хомеопатията лекува блестни състояния на човека, което означава, че ако имаш логическо разбиране ще си дадеш сам отговор може или не да лекува изброените от теб: Алцхаймер, Шизофрения, СПИН, а аз бих добавил и т.н.
Спокойно ме наричай - изкористен луд - с изпит от чавка акъл - всичко друго би ме обидило и това ме кара да бъда горд със себе си. Сигурно е, че нямаш дори най-малка представа за какво намеквам, но при желание - ще ти обясня.
И още нещо, не говори повече, за хомеопатията - съсредоточи се върху онова, което смяташ, че разбираш - искренно и лично те моля, защото споменавайки Ханеман и Херинг в тази светлина публично демонстрираш вселенската си босотия и просто не ти отива - мислих не за пич с интелект. В Бургас са най-добрите ми приятели, измежду които единия е лекар вътрешни болести и ми е малко съвестно някак си...
Трудно ще ти е да ме изненадаш с нещо точно на терена на хомеопатията, но ще ти цитирам едно писмо на С. Ханеман, чието университетско образование е по химия и медицина и се занимавал с преваждане на литература в тази област. Допълнителна квалификация като лекар получил по-късно в Лайпциг.
Ето цитата от едно негово писмо:
"За мен бе изключително мъчение да вървя в тъмнината винаги, когато трябва да лекувам болният според една или друга хипотеза за болестите да предписвам вещества, които дължат своето място в Материя Медика на някакво произволно решение.
Наскоро след като се ожених, изоставих медицинската си практика, за да не поемам повече риск да навредя се залових със занимания по химия и литература".
Когато синовете му се разболели - в писмо до същия човек допълнил: "моите съмнения се удвоиха, когато видях, че не мога им предложа сигурно облекчение" - предпочел бедността пред възможността да се подчини на системата "чийто грешки и несигурност ме отвръщават".
Впрочем същият този велик човек направил първата
медицинска фармакопична енциклопедия и до днес празнат факт в Германия, (лично се убедих), но този факт доказва широчината на неговата личност, а не качества на конвенционалната медицина.
Подобни лични трагедии са принудили Кент, Херинг и т.н. от класиците, за които явно си чувал, без да знаеш действителният им приност към хомеопатията - да захвърлят "науката" медицина и да се заловят с нещо наистина по-полезно.
"Ти си последовател на хора, които сравняват Луи Пастьор с доктор Менгеле. Какво да споря с теб.
Даже е нелепо."
Тъпо, доста тъпо, докторе - не бих казал елементарно!
По-правилно е да казваш, че някои хора, имайки предвид последиците от общата картина, която рисува медицината в безпомощността си да се справи с хроничните болести и знаейки, че са в крайна невъзможност да се справят, прилагат нови и различни неефикасни химчески препарати, в т.ч. ваксини и те подобно на Менгеле експериментирайки върху хората с химически си продукти - си гарантират бъдещи печалби и без да се интерисуат от възможни поражения и последиците върху здравето и съдбата на човешката раса.
При това абсолютно безотговорно и безнаказано!
Експериментите с ваксините са изключително добре илюстриращ пример.
Свински, телешки, птичи и подобни пандемии се оказаха тази елементарни и прости идиотии, които - съюза на химическата индустрия и медицинския занаят натрапиха на хората в планетарен мащаб - не мисля да го правеха в алтруистичен порив и от любов към хората , а не към кинтите? Или се заблуждавам?
Така звучи май по-различно, а?
Винаги е нелепо да спориш за нещо, което не разбираш изхождайки от висотата на глупавата и егоистична тръпка да показваш висш пилотаж, а вместо това катастрофираш и най-дребните внушения за широко скроена личност се разбиват на непотребни парчета отразяващи светлината.
Имаш право на три опита!
Казал съм това в предишните си коментари, но сама се съгласи, че никой няма право да пречи срещу заплащане на другите хора да живеят нормално.
За това живея и си губя времето в нета.
Личностите са без значение.
Ние идваме и си отиваме с цикличността на мухи еднодневки - важен е принципа и крайният резултат.
Бих искал да попитам нещо, ако е възможно. Защо говориш за "химико-фармакологична масонска ложа"? Искам да кажа, защо точно масонска? Имаш негативно отношение към масонското виждане за света ли, и ако да, защо?
05.12.2010 10:55
Масоните не ме интерсуват поради най-простия факт, че са каймака на боклука. Не ме ме впечатляват възможностете им, но съм отвратен от всеки опит да се диктува и управлява света на ниво наднационални предразсъдъци и религиозни ценности.
Както и да е, вече наистина не мога да те разбера. Самуел Ханеман, основателят на хомеопатията, е бил масон.
то за нашите български зидарчета - все комунисти, ченгесари и небългари - съмнения нямам - боклуци, които са срам и позор за всяка нация, която се самоуважава.
.Нима ти имаш съмнения в качествата и достойнствата на булгардюлгерчетата?
Нима мислиш, че съм дотолкова ограничен за да съм безкритичен и немислещ клакьор комуто и да било?
Свикнал съм да разсъждавам, че всяка личност има право да мисли и прави всичко,
каквото може, но и да отговаря за него, но едва ли ще ми бъде приятно да копирам съвсем лични постъпки.
Така мисля, така разсъждавам, така постъпвам. Обикновено не ме впечатляват различните лични мисли, разсъждения и постъпки.
Това не е интересно на другите за да го обсъждат.
Не е било признание за делото му, той е постъпил в ложата "St. Andreas zu den drei Seeblattern" през 1777, когато е едва на 22 години и делото на живота му все още е предстояло. Не е и увлечение на младостта (доколкото масонството изобщо би могло да бъде подобно нещо), тъй като до края на живота си в някои писма (до други масони вероятно) е поставял пред името си едно "br".
Както и да е, това че Ханеман е бил масон е сравнително известен, но не особено разгласяван факт. Една част от "хомеопатичната" публика - като например интелектуалките от бг мама у нас - вярва твърдо във всякакви световни конспирации, а масоните (едва ли основателно) са нарочвани за почти всички тях.
Но работата е другаде. Дори и да не беше масон (макар че е бил), Ханеман все пак е деист. Всички масони са - или би трябвало да бъдат - деисти, но не всеки деист е масон. Масонството не е нещо, което се демонстрира, тъй че четейки само трудовете на Ханеман, човек не би могъл да каже със сигурност, че той е масон. Но деизмът му е вън от всякакво съмнение, нещо повече - той е крайъгълен камък, основа на цялата философия на учението му.
Ще се опитам да обясня какво имам предвид максимално накратко, макар че едва ли е възможно.
Значи, Ханеман е създал една работеща система. Това се случва много рядко, един-единствен човек да създаде сам цяла система. Една система, която работи, е нещо като истинското изкуство - не преработенa, а създадена реалност, чиито принципи са толкова устойчиви и повторяеми, колкото и тези на "истинската" реалност.
Така. Системите могат да бъдат и са много различни, но всяка система, ако е работеща, не може да няма своя философия – това е пътеводителят в нейната реалност. За да влезеш в една система, за да можеш да разчиташ, че ще постигнеш съвършенство в нея, че тя ще ти се „подчинява”, трябва да изучиш, но също така и да приемеш нейната философия. Другата част се състои в много работа и практика – трябва упорито да работиш, за да стигнеш до „магичните” нива, най-ниското от които е интуицията. Но ако само работиш, без да си проникнал в духа на системата, ще си останеш занаятчия. Двете неща не могат едно без друго.
И вече си идвам на думата. Аз не приемам деизма. Не че го смятам за нещо ужасно и лошо (нито пък дори масонството смятам за такова нещо ), обаче не бих могъл да го направя „своя” философия. Ако при това положение реша да се опитам да се занимавам само с хомеопатия, значи не една, а десет чавки са ми изпили акъла. Човек не бива да лъже сам себе си, хвърляйки основните си усилия там, където не може да се намира неговият път към съвършенството. Никой не може да извърви този път докрай – пък и той е безкраен – но трябва поне да стъпи на него и да се помъчи да отиде колкото може по-далеч.
Метафорично казано, бих могъл, ако много репетирам, да изсвиря някоя партия от музиката на хомеопатията (това и правя), но не и цяла симфония. А дори и да успея (с много усилия), винаги ще трябва да поглеждам партитурата и да мисля каква е следващата нота.
Хайде приключвам. И всичко това не значи, че комплементарността не е възможна. Това е съвсем друг въпрос.
Всеки може да се опитва да се учи, да се научава и да свири на определен музикелен инструмент.
Едни го правят по-успешно, други по-малко, трети съвършенно.
Ще споделя с теб, че циганите от оркестър
"Карандила" са добри музиканти, а изпълнението им на "интернационала", чрез изразността на манталитета им ми доставя огромно удоволствие, защото е бутафорна пародия на внушението на оригинала, но ако бъдем искренни - това не е музика според някои по-консервативни представи за класическия жанр. Вероятно същото ще се получи, ако изпраскат "Ода на радостта" или "Johnny B. Goode".
Както би казал философа с пловдивски корен Христо Стоичков - "Цървул трандафор не мой да стане".
Комплементарността не е възможна не защото аз не разрешавам, а защото философията на хомеопатията го прави невъзможно като вариант, който води до решаване на миазмични наслоения. Естествено всеки може всичко да си позволи в една тарапия и дори това да му донесе успех, който ще е съвсем случаен и бих казал почти невъзможен. Успехите в подобни случаи са хипотетични, но неуспехите съвсем нетеоретично се преписват на хомеопатията.
Не е възможен хомеопатичен подход към здравен проблем, ако хомеопотията се съвместява с химиотерапия. Временни положителни резултати не бива да се приписват на комплиментарността, още по-малко на хомоепатията - в по-късен етап патолагията ще се изяви задължително на друго равнище в човешкия организъм и като цяло здравето ще регресира прогресивно и почти необратимо.
Не съм писал, че Ханеман е слагал пред името си “dr”, а “br”. Това трябва да ти е ясно какво означава, защото гледам си пуснал пост за масоните.
Комплементарността в никой случай не означава да се смесва априори хомеопатична с конвенционална терапия – не че е забранено, но не в това е целта й. Тя означава, че единият метод в даден момент, преценено за всеки индивидуален случай, може да използва предимствата на другия. Дали от това ще последва редуване или използване на „другата” терапия, е отделен въпрос и зависи от много неща.
Не бих могъл да го кажа по-добре от Дейвид Литъл, който се занимава с хомеопатия повече от 30 години:
„Бих искал да помоля своите колеги, когато се опитват да достигнат „небесата” (изучаването на душата, хомеомерите, архетипите, метафизичните учения), да се държат здраво и за „земята” – тоест да изучават медицина и патология. Заклевам ги да изучават клиничната картина на миазмите. Ханеман ни е оставил впечатляващи средства за лечение на последствията от епидемичните и ендемични инфекциозни заболявания, но малко хора действително ги използват. Когато хомеопатите мислят за миазмите като за каквото и да е, само не и като за последствия от инфекциозните заболявания, нашата наука се изправя пред заплахата да загуби едно от своите най-големи преимущества”.
За да прецениш къде започват предимствата на едно нещо, трябва да го познаваш. Класическите хомеопати, които отричат медицината, са същите като тези конвенционални лекари, които нямат представа за хомеопатията и затова тя за тях все едно не съществува. Затова и от класически хомеопат могат да се чуят приказки като тези, които и ти повтаряш, като например „свински, телешки, птичи и подобни пандемии се оказаха тази елементарни и прости идиотии, които - съюза на химическата индустрия и медицинския занаят натрапиха на хората в планетарен мащаб”, и тем подобни.
Що се отнася до практиката - правилно е разбира се, но какво ти дава основание да мислиш, че ми липсва практика и че хобито ми е да се занимавам с неща, които не разбирам.
Едва ли има нужда от повечко допълнителни знания освен от тези по анатомия и физиология за да може да се практикува хомеопатия, но не като алопатията.
Не знам кой този човек Дейвид Литъл, вероятно има своите основания, но като погледнах той е писал повечко за антидотите в хомеопатията. Говори за миазмите, но тази дума има съвсем точен аналог на български - предразположение, според мен.
"Заклевам ги да изучават клиничната картина на миазмите." - това е една доста разминаваща се с останалите му мисли в пасажа, касаещи "(изучаването на душата, хомеомерите, архетипите, метафизичните учения)" - просто защото аз такива неща не познавам, а и не съм ги срещал никъде другаде. При С.Ханеман пък ги няма изобщо.
Най-смешното е, че човек като се занимава десетина години в хомеопатията, започне да се ориентира в смисъла и, както и опознае творчески Материя медика - започва да се мисли едва ли не за теоретик. Точно толкова смешно ми звучи и този, може би добър хомеопат, човек!
Когато някой, който и да е той, започне да надхвърля дребният си ръст над класиците в хомеопатията и недооценява истинският смисъл на истината, че хомеопатията е наука, а приложението и - изкуство - този човек става собствена пародия, но на себе си.
Един човешки живот не стига за осъзнаеш смисъла на хомеопатията, а даващите оценки за класическата хомеопатия и създателите на разните школи и течения в нея - като се самогъделичкат просто играят ролята на смешни и жалки палячовци.
Аз не съм човек, който би твърдял подобна нещо, но смея да река, че съм един от хората, които знаят за какво става въпрос в хомеопатията. Разбирам, че това изглежда претенциозно и силно казано в очите на един стожер на казионната медицина, но нали не агитирам да те лекувам. Не премам безпочвеното твърдение, че само завършили медицила индивиди могат да оперират успешно с нея - дори, вече го казах - това единственото недопустимо условие за да станеш истински хомеопат, колкото и да не разбираш смисъла на това, което говоря прекрачвайки още една крачка нататък. Това обстоятелство призтича от самата същност на коренно различното възприемане на болестта и здравето и поради това взаимно се отричат двата метода.
Точно както Питагор по негово време не би разбрал Теорията на относителността и Квантовата механика, колкото и интелигентен човек да е бил.
Анатомия, физиология, малко биохимия и токсикология също не пречи, и – големият препъни-камък – патология. Случайно или не, всички стари класици са я познавали много добре. Патологията сама по себе си няма претенция да казва защо се случват нещата и как могат да се променят, тя просто показва какво се случва. Плюс това, предметът й като цяло не е свързан с теории, учения и тълкувания, а може да се види и пипне. От друга страна, човек, който е изучил анатомия и физиология и знае също патология, вече е готов доктор, със или без диплома, няма значение. Лошото й на нея е, че мъчно се научава само по книжките.
Някои от онези неща, за които говори Литъл, са въведени след Ханеман, някои пък са от преразгледани на базата на нови открития стари учения. В предния коментар говорех за работещите системи. Една работеща система не може да си затваря очите за нещата, които се откриват след нейното установяване. Ако тя наистина е работеща, новите открития само ще затвърждават това й качество. Още Херинг е обръщал внимание върху това. Но тъй като основателят на хомеопатията е един, а последователите му – много, винаги се случват неща, с които не всички са съгласни и започват да се обвиняват един друг в нарушаване на неговите принципи.
Ако говорим само за България, медицината все по-малко отрича хомеопатията, а класическата хомеопатия все повече отрича медицината, както впрочем отрича и всичко друго освен самата себе си.
Ако пък говорим за системи за лечение, не можеш да отричаш една система, ако има случаи, в които твоята система няма полезен ход, а другата разполага с такъв. Иначе се изпада в положението, в което се намират източните медицини по отношение на епидемичните болести и справянето с тях, което положение е, казано с една дума, никакво.
А защо пък Питагор да не разбере тези неща? Само че те не са се появили на празно място. Ако преминеше през работите на Галилей, Кеплер, Декарт, Нютон и тъй нататък, щеше да ги разбере без проблеми.
Теорията на Д.Т.Кент за "жизнената сила" е почни непонятна и неприемлива за скрижалите на алопатията и затова може даста да се говори.
К. Херинг със законите за протичане на един оздравителен процес, базиращ се на идеите на Ханеман и Кент затваря кръга на основните понятия в хомиеопатията.
Върху тези три основни начала се основава рационалността, силата и ефикасността и.
Но това е само най-общо казано.
Много хора са допринесли за развитието и за да стигне до днешните си съзможности.
Впрочем, според данни на Световната здравна организация - хомеопанията е втората по мащаб на практикуване и ползване медицинска система, след китайската медицина.
Традиционната медицина е, чак на четвърто място.
Така.
Не приемам комплиментарност на хомеопатията с химиотератията:
- защото не виждам какво би се съвместило в двата метода след като безусловно химическите лекарства антидотират хомеопатичните;
- в хомеопатията няма диагнози върху, които се гради цялото лечение при химиотерапията;
- в казионната медицина не се разбира смисъла и съдържането на понятието
"жизнена сила" и динамичната същност на здравето и болестта;
- законите на хомеопатията са несъвместими с методите на химиотератията;
- лекарствените препарати в двете системи са в пълно противоречие и абсолютна несъвместимост като начин на производство, доказване ефективността им, принцити на предписване, екологичност, последствия и най-важното - ефективност.
Време е да спрем да наливаме от пусто в празно.
Какво повече бихме измислили, не че няма, за да доказваме тезите си.
Аз не искам да променя начина си на мислене, колкото и ограничено да изглежда.
Бих приел всичко разумно, което е в съответстве на природата на човека.
Но както и да е, аз не възразявам срещу нищо от това, което говориш само за хомеопатията. Решил си да следваш кентианството – хубаво, няма проблем. Докато има болници, няма страшно. Но когато започнеш да говориш и за медицина, вече бъркаш. Първо, медицината не е само „химиотеапия”. Във всеки учебник пише, че никое лечение не превъзхожда превенцията. Това, че някой иска да си продава лекарствата, е друг въпрос.
Но когато дойде болен например с пневмония и дихателна недостатъчност, който е в реална опасност да умре след два часа или два дни, ако не бъде лекуван, тогава трябва ужасно основателна причина, за да се лекува този болен с други средства освен конвенционалните. Лично за мен тази основателна причина може да е само една – да съм сигурен, че излекуването му може да стане по друг начин. И то не някога и не по принцип, а тъкмо сега, защото човекът вече посинява. И тъй като нямам подобни основания, ще го лекувам с конвенционални лекарства, за да го изведа от риска. Ако обаче се окаже, че този човек се разболява от дихателни инфекции твърде често, по няколко пъти в годината, и вече е вън от непосредствена опасност, тогава си заслужава да се помисли дали няма да е добре да му се помогне с хомеопатия. Само че аз няма да му търся „жизнената сила”, а ще се опитам да му възстановя хомеостазата. Или пък може да му кажа – “иди при boristodorov56, той използва малко по-други методи, но също вършат работа”. Ето това е комплементарността, а не да забъркаш в една чаша хомеопатични и алопатични лекарства и да я дадеш на болния да я изпие.
Колкото до тази статистика на СЗО, може и да е така. В края на краищата, всеки трети човек на света е китаец или индиец, а Индия пък е нещо като втора родина на хомеопатията. Но цитирана сама за себе си, какво казва тази статистика? Казва ли кое е по-ефективно? По една случайност аз също обичам да чета статистиките на СЗО. В една европейска страна като Австрия, където има здравеопазване от западен тип, средната продължителност на живота за мъже е 77 г., за жени 83 г., а неонаталната смъртност – 3/1000. В Китай тези цифри са съответно 72 г., 75 г., 18/1000, а в Индия – 63 г., 65 г., 39/1000.