Постинг
28.08.2011 09:09 -
50 снимки с награди Пулицър
Автор: boristodorov56
Категория: Изкуство
Прочетен: 4911 Коментари: 14 Гласове:
Последна промяна: 28.08.2011 16:42
Прочетен: 4911 Коментари: 14 Гласове:
35
Последна промяна: 28.08.2011 16:42
Karageorgiev, Koichev, Lekov, Popov - Pl...
Morning - Album Video Promo - 13.09.2010...
За простаците - с любов и в картинки
Morning - Album Video Promo - 13.09.2010...
За простаците - с любов и в картинки
Следващ постинг
Предишен постинг
Доста подтискащо въздействат... Но е добре да се видят, за да се замисляме.
цитирайдраматична и почти нечовешка фотография - ужаса прави човека слаб, изгубен и призрачен
И тук идва следващия парадокс - може ли за ужаса на тази фотография да бъде давана награда - аз смятам, че не - въпреки професионализма на фотографите.
цитирайИ тук идва следващия парадокс - може ли за ужаса на тази фотография да бъде давана награда - аз смятам, че не - въпреки професионализма на фотографите.
А може би мотивацията за наградите на тези фотографии има друг повод - въздействие, реализъм, внушение.
цитирайТой Иво го няма на тия снимки... :)
цитирай
5.
анонимен -
от Севт Непримиримии
28.08.2011 12:25
28.08.2011 12:25
Фотографиите и последващите ги коментари ми напомниха един спор ,преди време по романа "Мизъри",който ми навлече поредното дюдюкане от "обществото на разбирачите"
Ще поясня.
Докато всички окайваха Пол,за насилието оказвано върху него,заради това ,че отказва да напише блудкилежа на любовната мелодрама,и как видите ли е ужасно да бъдеш на негово място,си позволих да кажа ,че Ани е много по - нещастница от Пол,заради болните си фантазии и че предпочитам физическите мъчения на Пол,пред кукундрелщината на Ани.
Ефекта беше,както много пъти -" замеряне с камъни" от страна на колективната мисъл.
Та така,фотографиите не са мелодраматични и "пърхащи с пеперудени крилца"и колективната мисъл иска да се скрие от жестоката реалност.Предпочита си списанийца с фотошоп,които някак си дават почва за единомислие в кокошарника.
Трябва сила,за да се приема реалността!
цитирайЩе поясня.
Докато всички окайваха Пол,за насилието оказвано върху него,заради това ,че отказва да напише блудкилежа на любовната мелодрама,и как видите ли е ужасно да бъдеш на негово място,си позволих да кажа ,че Ани е много по - нещастница от Пол,заради болните си фантазии и че предпочитам физическите мъчения на Пол,пред кукундрелщината на Ани.
Ефекта беше,както много пъти -" замеряне с камъни" от страна на колективната мисъл.
Та така,фотографиите не са мелодраматични и "пърхащи с пеперудени крилца"и колективната мисъл иска да се скрие от жестоката реалност.Предпочита си списанийца с фотошоп,които някак си дават почва за единомислие в кокошарника.
Трябва сила,за да се приема реалността!
6.
анонимен -
разтърсващи...
28.08.2011 12:58
28.08.2011 12:58
повечето са разтърсвщи, оставят те безмълвен.
цитирайНямам думи!
цитирайНа някои от фотосите забелязвам жертви на демокрацията, Борисе...
цитирайЛаконизъм във формата, дълбочина и напластяване в съдържимото. Благодаря за възможността, Борис !
цитирайКолко мъка има по този свят!
цитирайСред тях радостта се губи!
И може би в това е смисъла!
А и надеждата!
Когато човек срещне запечатано страданието, въздействието е така силно, че доминира над всичко друго...
Информацията е знание, което не убива волята за промяна.
Нали затова се отваря света!
Благодаря за постинга!
Поздрав!
цитирайИ може би в това е смисъла!
А и надеждата!
Когато човек срещне запечатано страданието, въздействието е така силно, че доминира над всичко друго...
Информацията е знание, което не убива волята за промяна.
Нали затова се отваря света!
Благодаря за постинга!
Поздрав!
Гледах филм, за онази фотография с тичащото голо момиче във Виетнам. Още тогава обикаля света и настъпва обрат в тази безумна война!
цитирайЕто, и това сме ние. Нека се попитаме, как и защо сме го допуснали, какво бихме могли да направим, за да го променим? Щом се е случило, докато сме на този свят и дишаме и продължава да се случва, ние сме донякъде съучастници и негови приемници, като представители на човечеството. Нека здраво стъпим на земята и си отговорим, какво точно бихме могли да променим в себе си, за да досътворим света, който обитаваме. Той е наш образ и подобие. Земната цивилизация. Планетата, където е прието, че "страданието възвисява". Ето как. Дано повече хора видят, как именно страданието "възвисява". И да си отговорят на въпроса - "нормално ли е, да го има?" Поздрав за постинга!
цитирайНе зная защо човечеството се нахвърля с повече страст на трагедията, отколкото на една изключителна жизненост и силна воля... Погледни само съотношението на ужаса и жизнерадосността в броя фотографии получили приза. Сигурно целта е засилване на вниманието към трагедиите и предизвикване на действия за тяхното премахване, но в този все по болен свят смятам, че ефекта е обратен.
цитирайТърсене
За този блог
Гласове: 47590