---

            „Защото е писано:
             Всички ще превият коляно пред мен и  ще признаят, че Аз съм Бог.
             И както е истина, че съм жив, така е истина че това ще се случи - казва Господ.”

               (Рим.14:11)

Това не означава, че Бог е строг автократ, който по причина на върховна власт принуждава човек да му се поклони. То е по скоро израз на порядъка на божествен закон, законът на всичката любов, всичкото добро. Човекът, който  първоначално живее в егоистичната си, животинска част, ще порасне , преминавайки през различни стадии и през различни процеси към божествено или духовно разбиране където той знае, че е едно с Отца и свободен от всяко страдание, защото има осъзната власт върху всички неща. Някъде в това пътуване човешкото съзнание, или интелект, стига до място където с радост се покланя на духовния си Аз и признава, че този духовен Аз, неговият Христос, е върховен и е Господ. Тука и завинаги след това, не със чувство на поробеност, а с радостна свобода, сърцето извиква: „Господ царува”. (Пс.93:1) Всеки трябва рано или късно да достигне до тази точка на преживяване.

Ти и аз, драги читателю, вече сме достигнали до това място. Осъзнали гнета на робството, ние сме въстанали и сме поели пътуването от Египет към земята на свободата и не можем да тръгнем обратно, дори ако щем. Mакар че ще дойдат времена за всеки един от нас, преди да стигнем земята на мляко и мед (времето на пълна свобода от всички наши беди и печал), когато ще стигнем до дълбоко подивяване, или срещу изглеждащо непрекосяемо Червено Море, където нашият кураж ще изглежда да пропада. Все пак, Бог казва на всеки един от нас, както Мойсей казва на треперещите Деца на Израел: „Не се страхувайте, стойте твърди, и вижте освобождението което Господ ще извърши за вас днес”. (Изх.14:13)

Всеки човек трябва рано или късно да се научи да отстоява своя Бог; нищо друго не е от полза. Нищо друго не може да ви направи господар на своята собствена съдба. В твоя собствен, живеещ вътре в теб Бог, е целия живот и здраве, всичката сила и спокойствие, и радост, всичката мъдрост и подкрепа, която ти можеш въобще да се нуждаеш или желаеш. Никой не може да ти даде така както твоя вътрешен Отец. Той е изворът на всичката радост и утеха, и сила.

До тук ние сме вярвали, че ни е помагано и сме били утешавани от другите, че сме получавали радост от външни обстоятелства и среда, но това не е така. Цялата радост и сила извира от фонтана на нашето собствено същество, и ако ние  само знаехме тази Истина, ние щяхме да знаем, че защото Бог в нас е фонтана, от който извира всичкото наше добро, нищо което някой прави или казва, или пропуска да направи или каже, не може да отнесе нашата радост или добро.


      *************************
         Из книгата:
        "Уроци по истина"
         на Хариет Е. Кади

---

Страхът е голям грях пред Бога.
Може би най-трудно преодолимият е той за човешката душа.

Когато срещнеш радостен глас, извиращо щастие от някого, то знаеш негово е, и ти си приобщен към него... Щастието е в нас, ние сме в него!

В този пропаднал нравствено свят,съхраняването на здрав Дух става само ,чрез Бога!Живееш си напълно светския живот,понякога ти е досадно,но имаш отговорности към потомството,което си създал!
Обаче какво блаженство е ,да останеш исихаст в духовната си същност,сред толкова много провлачена ,гнусна тиня,наоколо.Тогава се чувстваш "целунат"от Бога!
Хубава вечер ви пожелавам!

собствено същество"
Чудесно. благодаря ти, Борко!

Днес Тато има юбилей. Много от най-бедните бездомници, клошари, безработни го почитат искат да се празнува този ден! Тези хора не са го забравили. Едни браха плодове на други всичко им бе отнето.........

Бог в нас, това е човешкият ни дух, но Отец е необхватен, всемогъщ и вездесъщ Дух. Всъщност нашият дух трябва да се преклони пред своя Отец в небесата /не веществените, разбира се, а духовните/. Но този автор ни внушава, че ние сме си Отец /ако правилно съм го разбрала/.
Доколкото имам теоретични и практични знания, не мога да се съглася с него. В нас е малкото магнитче, притегляно от Всесилния магнит, или по-точно подобието, притегляно от неговия Създател. Коленичим пред Създателя, а не пред подобието, защото ще сгрешим в наша вреда. Собственото Аз трябва да се смали до минимум пред личността на Господ Бог, иначе ще се възгордее, ще изпадне в прелест, както казват православните старци и така ще се едини със сатана.