Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.08.2009 13:54 - "Мила Родино ти си земен рай"
Автор: boristodorov56 Категория: Политика   
Прочетен: 2364 Коментари: 18 Гласове:
5

Последна промяна: 17.12.2010 10:56


                     Откъс  Книгата на Георги Марков - "Задочни репортажи"

                    част от  "Мила Родино ти си земен рай" 
 ...
„Ако България и Съветският съюз воюват, ние на коя страна трябва да се бием?“

Цялото събрание стихна. Дори да нямаше отговор, самото задаване на въпроса беше достатъчно. Лекторът се опули напред, взря се в момчето с подозрението, че насреща има явен провокатор, но като видя бистрите, невинни очи, отправени към него, се смути и каза, че такъв въпрос изобщо не може да съществува, тъй като България и СССР не могат никога да воюват един срещу друг, защото представляват едно и също.

— Българските интереси са съветски интереси и съветските интереси са български интереси! — заяви той.

Но момчето не остана доволно от отговора и пак повтори:

— И все пак, представете си, че се сбием със СССР. В историята всичко се случва, тогава на коя страна трябва да бъдем? На българска или на съветска?

— А пък аз ти казвам, че не може да има такъв конфликт, следователно не може да има такъв въпрос! — ядоса се лекторът.

Момчето се засмя. И хората около него се разсмяха.

Но лекторът беше прав. Съвсем скоро след това стана ясно, че такъв въпрос не можеше да съществува, защото в самия национален химн на България беше вкарана клетва за вярност към чужда държава. Аз смятам, че това е дъното на националното ни самооплюване, когато в националния химн на един народ се прокламира вярност към чужда страна. Но работите не бяха само до химните, а до цяла действителност, която в течение на около 10 години имаше за цел за потъпка и унищожи националното самочувствие на един народ, неговата история, традиции, обичаи, култура и ги замени със сляпо преклонение към тези на една чужда държава. Аз не зная в цялата българска история, след падането на Шишмановото царство, да е била предприемана по-целенасочена, по-свирепа, по-тотална акция срещу българското, българщината и българите. Главен проводник и ударна сила в тази антибългарска политика беше партията, в която членуваше въпросната „заслужила артистка“ и която по всички обективни исторически дефиниции беше платен агент на чужда държава.

Вървя край Темза и си спомням разстроените думи на мой познат, висш служител на Държавна сигурност, завършил съветска специална школа, който, обзет от чувство, на разкаяние и може би внезапна любов към родния край, ми каза:

„Ти знаеш ли, че съм подписвал декларация за вярност към Съветския съюз!“
image

От него и от други отговорни другари зная, че завършилите съветски школи и академии от сигурността или армията са били задължавани да полагат писмена клетва за вярност към СССР.

„Но нали дружбата ни със СССР е гаранция за нашето бъдеще! Докато има Съветски съюз на земята, ще има и България!“ — опитваше се да убеди себе си моят познат. Явно подобни мъчителни въпроси бяха минавали през главата му неведнъж.

Нищо не му казах, нито можех да му кажа. Как да обясниш очевидни факти на човек, който има българско съзнание, пък в същото време се е клел за вярност на чужда държава.

И друга картина изплува в паметта ми. През лятото на 1959 година се връщах с влак от СССР. Влакът беше пълен с някакви български делегации, които бяха посетили съветската страна по разни поводи. Явно голяма част от тях бяха най-правоверни партийни членове. Пътуването беше ужасно дълго и уморително. Ние играехме карти, пиехме водка и разговаряхме на безобидни теми. Никой не казваше никому къде е бил и какво е правил. Едва ли някой изобщо спомена за впечатленията си от СССР, като че имаше негласно споразумение да се мълчи. И когато най-после влакът прекоси Дунава, като че бомба експлодира всред пътниците. Всички ревнаха от някакъв възторг, започнаха да пеят стари български песни и спирането на русенската гара бе ознаменувано със спонтанно ура. Повече от явно хората бяха щастливи, че са си у дома, и човек можеше да чуе предпазливи изказвания:

„Абе оттука по-хубаво няма! Съветският съюз си е Съветски съюз, ама ние сме си ние!… Слушай, мой човек, гледай, това е земя, дето с нищо не можеш я сравни!“

Струва ми се, че те, макар и иносказателно, изразяваха ония най-популярни народни чувства, които щяха да налагат бърза и хитра промяна на партийната линия: Прекалено много национални обиди беше понесъл българският народ, за да изпитва най-категорична ненавист към своя „по-голям брат“. Защото този брат на практика се бе опитал да обезличи напълно цял народ с всичко, което е било негова гордост и слава.

„Ние сме в епохата на маймунството — казваше един мой приятел. — Ако в СССР започнат да ходят с главите надолу, нашите маймуни ще издадат закон в следващия час и ние да правим същото!“

Това горе-долу изразяваше цялата поредица на антибългарски факти, някои от които аз искам да припомня, за да се види още веднъж докъде бяха стигнали ония, които имат нахалството да твърдят, че са България.

Премахването на най-българския от всички български химни „Шуми Марица“ и заменянето му с вулгарна пошльотина, почти копие на съветския химн.

Изравняването на руския език в училищата с българския език.

Премахването на стари български народни обичаи и църковни празници, спазвани от векове, и заменянето им с националния празник на чужда държава и чужди годишнини.

Заменянето на твърде демократичната държавна структура с тежката съветска бюрократична машина.

Замяна на имената на български футболни отбори, като „Левски“, „Славия“, „Шипка“, ЖСК и други, със съветски имена, като „Динамо“, „Торпедо“, „Спартак“ и прочие.

Замяната на старинни имена на български градове, като Добрич и Варна, с имена на съветски личности. Масово назоваване на улици, училища, университети, индустриални обекти, селски стопанства с имена на съветски служители.

Преправяне на българската история и фалшифициране на исторически факти с единствената цел да служат на съветските интереси.

Обвързване на цялата икономика и цялата политика на страната със съветската икономика и политика, дори когато това е било явно в ущърб на българските национални интереси.

Налагане на съветска реорганизация на българското земеделие, което винаги е било далече по-напред от съветското.

Заменяне на българските учебни програми със съветски учебни програми.

По съветски образец превръщането на творчески съюзи в дисциплинирани казионни организации. Въвеждане на съветски хонорари.

Унищожаването на българския национален печат и въвеждането на съветско-подобни имитации на вестници.

По маймунско подобие на съветския Комсомол създаване на българския Комсомол със същите осакатяващи младежта функции. По подобие на съветските пионери създаване на български пионери. По подобие на съветските октомврийчета създаване на български септемврийчета.

Налагането на дълбоко противни на българския национален дух съветски ритуали, събрания, манифестации, паради.

По подобие на сталинските награди въвеждане на димитровски награди. По подобие на Красноармейски ансамбъл саздаване на Български армейски ансамбъл.

imageЗалепване на съветски етикети върху разни български дейци, които твърде често гротескно биват обявявани за „народни“, „заслужили“ деятели (руска дума), а не дейци (българска дума). Това е срамна съветско-подобна гавра с българската национална култура. Бе въведено пошло-помпозното съветско звание „Герой на социалистическия труд“ и както в СССР бяха въведени подобни ордени и медали.

Едно от най-черните посегателства срещу българския национален дух беше опитът да се ликвидират свещените огнища на нашето възраждане — читалищата. Тяхната самостоятелност беше отнета и бяха придадени като безлични звена към организациите на Отечествения фронт. Българските читалища, които са уникално явление в света и пред които много чужденци са сваляли шапки, трябваше да понесат този удар, понеже:

„Щом в СССР няма читалища, защо ние трябва да имаме!“

Напълване на страната със съветски съветници.

В радиото, телевизията и средствата за масова информация даване на абсолютна преднина на съветски новини и материали, твърде често просто превеждане на бюлетина на ТАСС.

Съсипване на българския език с мътен поток от съветски изрази, които си остават най-грозните петна по страниците на българските издания. Абсурдно съкращаване на имена на предприятия и фирми по съветски образец.

Маймунството в партийните кръгове изхвърля българските имена на децата и ги заменя с всевъзможни Наташи, Серьожовци, Володьовци, Ниночки, Зиночки, Зои и т.н.

Въвеждането на съветски стил на живот от управляващата върхушка. Строга съветска кастова принадлежност.

И най-страшното от всичко — въвеждането на съветски обществени отношения на грубо безправие и потисничество.

Ето, това е непълният списък на делата на една управляваща партия, която по зла ирония на съдбата нарича себе си „българска“. И всички тия описани антибългарски прояви малко или много бяха в актива на моята позната актриса, която дойде в Лондон, за да ми каже, че съм говорел против България.

Все пак бях тактичен и не й зададох въпроса; „Ако България и СССР воюват, на чия страна ще бъде тя — на българската или на съветската?“

Ако човек зададе този въпрос на мнозина по-изтъкнати членове на нейната партия, ще види колко искрен е техният патриотизъм. И точно за този вид хора Ботев е написал „Патриот“.

Но аз съвсем не искам да кажа, че абсолютно всички функционери на просъветския режим в България и всички членове на комунистическата партия ще отговорят на този въпрос с мълчание. Имам най-сериозни основания да предполагам, че немалко от тях биха поискали и може би ще дръзнат да застанат на страната на България, макар сега да се опитват да примиряват и размазват съществуващия конфликт между българското и съветското. Нещо повече, предполагам, че за една чиста българска кауза някои от тези, които са се клели във вярност на чуждата държава, ще изменят на клетвите си.

...

Ако до средата на петдесетте години патриотизмът беше несъвместим с „интернационализма“ (под „интернационализъм“ разбирай единствено вярност към СССР), то в последвалото десетилетие поставената под страхотен народен натиск партийна диалектика измисли формулата, че „патриотизмът е неразривна част от интернационализма“, което е абсурдна игра на думи, защото в действителност значи точно същото, а именно, че един гражданин на България е българин дотолкова, доколкото е верен на СССР.

Ала тази игра на думи, с която се целеше да се успокои не само надигналото се българско национално съзнание, но и съветското подозрение, доведе до вдигането на бариерите пред българското и впоследствие до организираното раздухване на патриотизма в строгите рамки на предполагаема вярност към СССР. Този процес на канализиране на народните чувства имаше една определена цел — унищожаването им. Защото какво по-добро средство може да се намери за убиването на едно истинско чувство от превръщането му в казионно-партийна добродетел?

Един стар и доста помъдрял комунист веднъж каза с болка:

„Най-сигурният начин за унищожаването на всякаква голяма и популярна идея е партията да застане зад нея!“

И наистина колко скъпоценни народни идеи бяха унищожени завинаги само защото комунистическата партия застана зад тях и се опита да ги наложи.

Но до този момент — унищожаването на патриотизма чрез интернационализма, ние ще стигнем по-късно.

Главното явление на 60-те години беше именно надигането на българския патриотизъм, което бе израз на искрени и дълбоки чувства и бе насочено срещу насилственото обезличаване, диктувано от чужда държава.




Гласувай:
5
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. slovoto - Здравейте, господин Тодоров!
03.08.2009 14:00
Направили сте леки технически грешки при преписването - "съветски" следва да е "европейски", а "СССР" - "ЕС". Останалото е до буква вярно, сякаш Георги Марков го е написал днес сутринта.
цитирай
2. boristodorov56 - 1. slovoto , г-н Бодушки, не сте прочели внимателно.
03.08.2009 14:14
Моля Ви, прочетете още веднъж и не така отгоре-отгоре.
Има един уникален словоблудец и имащ се интелектуалец писач, който твърдеше, че няма разлика
между САЩ и СССР.
Нима твърдите, че между ЕС и СССР няма никаква разлика?
Ако е така, отказвам да влизам в махленски
спор сякаш сме на мегдана в някое село откъснато от света?!
цитирай
3. kass - boristodorov56
03.08.2009 14:22
Чудесен постинг Боре, поздравления...
цитирай
4. boristodorov56 - 3. kass - Благодаря!
03.08.2009 14:37
Някак между другото отмина факта, че Георги Марков тази година щеше да навърши 70 години,
ако червените гестаповци не бяха решили да го затрият.
Някак между другото го забравихме...
А той трябва да се чете и препрочита...
И никога да не се забравя нито писаното от него, нито живота му!
цитирай
5. slovoto - Господин Тодоров,
03.08.2009 14:39
аз не споря нито с Вас, нито с автора. Просто изказвам мнение, което - слава Богу - не е задължително за никого. И не твърдя, че между два пръста на една ръка няма никаква разлика - има доста такива. Както, впрочем, има и доста прилики. Георги Марков точно е описал същността, за нас остава само да познаем проявленията, пък дали ще са руски, европейски, американски или занзибарски, няма никакво значение. Българските интереси са занзибарски интереси и занзибарските интереси са български интереси, нали?
цитирай
6. boristodorov56 - Г-н Бодушки,
03.08.2009 15:10
не разбирам за какво става въпрос в горния коментар.
Ей, Богу - такъв съм си - малко простоват и първичен,но струва ми се не сте прочели внимателно думите на Георги Марков.
Аз също не споря - само констатирам очебийното,
че руски, европейски, американски или занзибарски интереси - никой не е карал друг - в тази страна - да стават негови интереси.
Струва си, да цитирам един "велик" местен държавник, както се изразяваше - все пак става въпрос за "Цивилизационен избор".
Това нещо говори ли Ви?
Или ще ми противопоставите някоя еврейска завера или новомитологизирана световна конспирация?

Искам конкретни доказателтва за твърденията Ви,
в противен случай ще считам, че наистина приказките Ви са култивирани на селска шура обсъждаща злодея Иван Костов.
Да живей КПСС!
цитирай
7. monarchism - По мое мнение Георги Марков е лев...
03.08.2009 16:18
По мое мнение Георги Марков е левичар, но въпреки това описанията му за комунистическото робство са потресаващо точни. Този откъс от книгата може би ще бъде особено полезен за глупаците, които правят разлика между доносник и агент на ДС....
цитирай
8. kobata - мдааа, "Задочните репортажи"
03.08.2009 16:24
са много силно нещо. Аз най-харесвам онова за любимата супа на Тодор Живков. :)))))
цитирай
9. slovoto - Господин Тодоров,
03.08.2009 16:28
аз също не разбирам за кои твърдения искате доказателства. За това, че СССР, ЕС, както и всяка конфедерация, имат прилики ли? Или за това, че никой не ни е питал какъв избор искаме да направи държавата, бил той цивилизaционен или друг? А може би затова, че продължаваме да обслужваме чужди интереси вместо българския? Или за това, че всъщност няма разлика дали нещо е изкуствено наложено чрез груба сила или чрез кадифена ръкавица? Ако за тях искате доказателства, да, бих могъл да ги предоставя, макар че доказателства за очевидното не са нужни.
цитирай
10. boristodorov56 - 7. monarchism - не съм се замислял какви са убежденията - вероятно си прав.
03.08.2009 17:14
Но по-реалистична и правдива, от първа ръка, картина на соц. върхушката и въобще соца не съм срещал. Разголващата критичност на режима е несравнима.
Глупаците има какво да научат от "Задочните репортажи", ако въобще някой може да си набави тази книга от някъде. Не съм сигурен, но мисля си, че е само веднъж издадена.
цитирай
11. boristodorov56 - 8. kobata - всеки си свой поглед върху книгата.
03.08.2009 17:17
Лично аз си спомням гласа на Г.Марков, когато четеше есета от "Задочни репортажи" по Радио Свободна Европа през 70-те години на миналия век.
цитирай
12. boristodorov56 - 9. slovoto - Г- н Бодушки,
03.08.2009 17:33
учуден съм, че не намирате разлика между ЕС и СССР.
Ако става въпрос за държавното устройство - съответствията се намират на двата полюса на разума.
Едното си беше Феодално-клерикална монархия, а другото си позволявам да си мисля, че е в голяма степен демократична федерация на свободно определящи се държави.
Задайте ми сега въпрос кое беше Феодално-клерикална монархия.
Не съм чувал ЕС да е окупирвал с танкове и катюши Полша, Унгария, Чехия, Словакия, и т.н., но със сигурност знам че окупирани бяха: Литва, Латвия, Естония,т.нар. Молдовия - както е бившите колонии на СССР - Полша, Унгария,Чехословакия, ГДР и т.н. до самоокупиралата се България.
А ако България беше член на ОНД - чии интереси щеше да обслужва.
Пак стигаме до празните думички: Цивилизационен избор.
Но да се върнем към "Мила Родино ти си земен рай" -
там всичко си е казано, аз ще Ви задам ключовия въпрос: Ако днес България и Русия ваюват - вие на чия страна ще бъдите?
Другото е гола приказка щом не намирате разлика между комунистическия рай - СССР и демократичения ад - ЕС.
цитирай
13. slovoto - Господин Тодоров,
03.08.2009 19:07
аз също не съм чувал ЕС да е окупирал с танкове и катюши Литва или Естония, но съм чел за разни общности с претенции за самоопределяне и искания за своя собствена самоорганизация като баски, каталунци, ирландци, фламандци и т.н., държани - по един или друг начин - насилствено в държави от ЕС. ЕС няма все още обща армия, но знам за участия на сили от държавите-членки в мисии в Югославия, Афганистан, "Пустинна буря"... Дори ми хрумва, че и суверенна България има някакви войски нейде си. По време на подписване на Римския договор през 1957 година Франция все още има колонии, някои от които са държани и до днес. Същото е и с Англия. Ако не Иванчо, а ръката му е ударила Петърчо, Иванчо има ли участие в цялата работа или не?
цитирай
14. boristodorov56 - 13. slovoto - г-н Бодушки,
03.08.2009 19:49
предавам се.
Не отговаряте на въпроса ми.
За колониите - чувал съм оттук - оттам, че някои от туземците били толкова инат, че не искали да се отделят от метрополията, а други пък бунаци с плебесцит, като Поерто Рико, решили дори да станат част от държавата САЩ.
Все в тази посока - Руската Федерация усмири с два милиона убити, мерака за оставане в границите на федерацията си - признатата за назависима - Чечня и в момента садят рози и каранфили из порутения из основи столичен град Грозни. Дори не иска да допусне без бой - някакви Северни Осетии, Приднестровии и так дальше в границите си.

Става въпрос за ценности.

Ако ми посочите едно име на живял човек от България, които да е искал политическо убежище в Съветския съюз, преди и след него - бих прел донякъде "убедителните" Ви аргументи..
Не говоря за криминалните лица от преди 09.09`44 год. намирали приют по призвание и единомислие -
в Империята на злото - нито са искали, нито им е давано нещо повече от фронт срещу Родината им.

Говоря за ценности...
цитирай
15. slovoto - Господин Тодоров,
03.08.2009 21:31
опитвате се да ме убедите, че нещо е много добро, понеже - видите ли - нещо друго било по-лошо от него. Нека си остана заблуден, че доброто е добро, а злото е зло, независимо от степените им. А на въпроса Ви не отговорих съвсем умишлено, защото го считам за обида за всеки българин, към когото е отправен. Разбирам, че не такава е целта Ви и затова и не реагирах, но, моля Ви, не ми го задавайте за в бъдеще.
цитирай
16. boristodorov56 - 15. slovoto - г-н Бодушки,
03.08.2009 22:15
откъде тръгнахме и до къде ще стигнем.
Финала на последният Ви кометнар е достатъчно убедителен за да ми подскаже, че не бива да целя обида с въпроса си.
Не е това целта ми.
Споря единствено за разликата в ценностната система върху, която са изградени двата конгломерата: ЕС и СССР.
Не мога да се съглася, а и е факт, че ценностните системи, които са в основата на идеята им за формиране са коренно противоположни и взаимно изключващи се. Точно в "техническите" грешки е при формирането е завързана фльонгата на спора.
Едното е зорлен калабалък* и беше оградено с телена мрежа като канцлагер, а другото е все пак доброволно формирование, дори бих казал че нашата държава го беше обърнала на просия за да ни приемат.
*Моля да бъда извинен, че използвам термини от сленга на соца.

Всъщност така и не проумях какви са аргументите Ви против съучастието на България в ЕС. Нали не бива да си мисля, че предпочитате ОНД?
Доброто и злото не се степенуват едно към друго,
а с вътрешновидова градация, ако бих си позволил да отбележа причината за погрешните Ви изводи.
Доброто си е добро.
Злото си е зло.
Времето, народите, историята - отдавна са определили и класифицирали едно-друго в тази или онази графа.

цитирай
17. monarchism - Глупаците има какво да научат от ...
04.08.2009 10:32
boristodorov56 написа:
Глупаците има какво да научат от "Задочните репортажи", ако въобще някой може да си набави тази книга от някъде. Не съм сигурен, но мисля си, че е само веднъж издадена.

Не знам дали е издавана, но я има онлайн в нета, така че, спокойно могат да четат... Ама дали им стиска? ;)
цитирай
18. boristodorov56 - 17. monarchism - Не става дума за безобидните глупаци,
04.08.2009 13:42
а за преднамерените идиоти, за които изпадат в умопомрачителен възторг от всичко руско, който не е безвъзмезден, а платен.
Дори понякога се питам тия хора българи ли са или не?
Много срамно и унизителна история...

Който иска да прочете "Репортажите" винаги би намерил текста така, че всичко опира до желание.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristodorov56
Категория: Рецепти
Прочетен: 4287515
Постинги: 1534
Коментари: 20143
Гласове: 47449