По време на панихидата в София, отслужена за 40 дни от смъртта на бореца против комунизма, политически затворник, участник в бунта и превземането на Сатрозагорския затвор, и един от основателите на "Независимото дружество за защита правата на човека в България" – Едуард Генов, бе предприета подписка, с предложение, една малка улица в София (вероятно тази на която живееше Еди), да носи неговото име.
Есента на 1988 г., затова че са активни членове на Независимото дружество, Едуард и семейството му, и още неколко активисти, бяха принудени да напуснат България, и Едуард се установи в САЩ.
Преди около два месеца той почина там, без да може да види отново България! Едуард беше твърдо решил да не се завръща в България, ако не получи, покана, извинение или поне обяснение от некое, от многото изредили се "демократични" български правителства, защото той беше изгонен от комунистите, а демократичните ни власти, нито се сетиха за него, нито за некой от останалите учредители на "Независимото дружество", нито някъде и някога споменаха учередяването (започна да се споменава само името на председателя на дружеството - Илия Минев (но чак след като почина!), нито "Откритото писмо - апел" за човешки права, изпратено до Виенската конференция, декември 1986 г., от същите политически затворници, които януари 1988 г. учередиха Независимото дружество.
Да, имената на политическите затворници, които изпратиха откритото писмо до Виенската конференция, и учередиха първата легална независима демократична, антикомунистическа организация, в България, ето вече 20 години след 10 ноември, никому не са известни, а и самото открито писмо, 20 години не бе публикувано!
И чак сега, в последния брой на в. ПРО и АНТИ, от 5 - 11 февруари, 2010 г., в публикация за Григор Симов, това писмо и още неколко документа, във връзка с него, бе публикувано. Но тази публикация, предвид 20 годишната давност, трудно може да се определи като радостно събитие, а по скоро е повод за сериозна размисъл за състоянието на държавата и обществото ни!
За онези, които не са и чули, или не са чели писмото, – ето текста и имената на подписалите го:
До конференцията във Виена,
разглеждаща изпълнението
на договореностите от Хелзинки
О Т К Р И Т О П И С М О – А П Е Л
от български радетели за човешки права,
– дългогодишни политически затворници
Уважаеми представители на европейските страни, на САЩ и Канада. Ние се обръщаме към вас и към широката европейска общественост, с апел: конференцията във Виена да не приключва своята работа, преди да бъдат осигурени най-елементарни човешки права за всички европейски народи, – като: Право на свободно движение и емиграция; право на обективна информация и право на свободна трудова дейност!
Докато не дойде ден, когато всеки гражданин в Европа, ще може свободно и без страх от преследване, да изразява своите мисли, мнения и убеждения, в писмена или устна форма, – хелзинкският процес няма да оправдае оказаното му доверие!
Ние сме напълно убедени, че без елементарни права и свободи, истински мир и сигурност, не може и няма да има!
Ако на конференцията във Виена не се удаде да постигне напредък по ключовия раздел от хелзинкските споразумения – раздела за човешките права – ние предлагаме, да бъде съставена постоянна европейска, междуправителствена комисия, която непрекъснато да следи и да разобличава, пред своите правителства и пред европейската общественост, онези правителства, за които подписването на раздела за човешките права, от хелзинкския документ, е било само една от заблуждаващите маневри, и които и до ден днешен, единадесет години след Хелзинки, не са осигурили нито едно от основните човешки права на своите народи!
Едновременно с "Откритото писмо – апел", на отделен лист, подписахме и следната декларация:
Долуподписаните български граждани, бивши политически затворници, декларираме, че се присъединяваме към меморандума на дисидентите от четирите источноевропейски страни, по случай годишнината от унгарското въстание и във връзка със събитята в Берлин, Варшава и Прага!
Тези два документа бяха подписани от:
Григор Симов, Цеко Кръстев, Илия Минев, Божидар Статев, Едуард Генов и Стефан Савовски.
Документите бяха прочетени на Виенската конференция, от американския представител, там, и изиграха ролята, за България и групата подписала апела, и учередили "Независимо дружество за защита правата на човека", да започне да се говори по западните радиостанции, но и на международните политически срещи!
..............................
Оформлението на тази подписка, подлежи на редактиране (ако редактирането в блог.бг, остане възможно!?), но това никак не пречи, подписката в този блог, да започне веднага!
*******************************************************************
Ето линк към подписката:
http://grigorsimov.blog.bg/politika/2010/02/10/podpiska-v-pamet-na-eduard-genov-neka-edna-ulichka-v-sofiia-.490076#last_comment
Виж линка най-отдолу в постинга.
Поздрави от Родопите
поздрави!
10.02.2010 15:57
Ха ха ха ха ! Защо не се е установил ,където се намира комитета за защита правата на човека ???
Ами в америка ? Те всички в америка ! Това ми е подозрително ! Иначе нищо против ! Имената на улиците се сменят лесно !
10.02.2010 16:05
департиран, изгонен, изхвърлен е от България.
И - чии права е защитил този комитет ефективно?
Точно на България е национален проблем този "комитет"!
Свържи се стях и разбери защо?
После може да го обсъдим.
Примиерът д-р Б. Борисов е чел само една книга до сега, за да е чувал за Георги Марков.
Има - скейтъри!
10.02.2010 20:19
снимал съм го и съм пускал пост (вече не помня кога).
Не е вярно, че рядко има цветя - почти винаги има букет или поне едно цвете.
Паметникът се намира в градинката срещу НДК и хотел Хилтън откъм ул. "Криволак".
Намерих постинга
http://parasol.blog.bg/lichni-dnevnici/2009/06/23/gladnata-stachka-i-neinite-deca.352749
Не е нормално в Пловдив един от най-големите булеварди да носи името на терориста Вапцаров, под предлог, че е поет. А на големия поет и драматург Яворов, който се е борил за Свободата на България, е кръстена една невзрачна стометрова уличка. Но той не е комунист. А какви по-големи поети от Вапцаров, които бяха забранени, все още тънат в забрава?
