Постинг
09.09.2010 09:09 -
Банковата афера - люпилня на олигархия - 1
Тайният съюз между политиката и парите отгледа мафии, които консумират България
Григор ЛИЛОВ
1част
Дребните риби ги убиват, а по-едрите - "сами" загиват, е правилото на мафиотска България. Хората от по-първа ръка обикновено ги "самоубиват". Най-често мотивът е "любовна мъка" или "семейни неуредици"...
"Равносметката" набъбва - докога?
11 загинали банкери: сами глътнали куршума, обесили се, скочили от високо, удавили се, умряли при автозлополуки, илюстрират жестоките закони на мафията. Към този списък може да се прибавят трима чуждестранни мошеници, единият от които бе маркиз, шест следователи и прокурори, един представител на "Интерпол", бивш началник на Първо главно управление на бившата Държавна сигурност, един съветник на Тодор Живков, бивш член на Политбюро, споминал се от инфаркт. При абсолютно здраво сърце и забрана за ексхуминация на трупа...
Поименикът продължава с бивш шеф на СОТИ - службата за оперативно-технически мероприятия, отговорни служители на окръжни РДВР-та или специализираните служби за борба с организираната престъпност, няколко финансови ревизори - единият жив изгорен. В списъка са 4 дилъра, 5 босове на финансово-брокерски къщи и вериги валутни бюра, 3 фараона, 4 външнотърговски директори. Без да се броят безследно изчезналите...
Накрая той завършва със съмненията за предизвикана смърт на 3 депутати - 2 катастрофирали и 1 удавил се и с демонстративното убийство на експремиера Андрей Луканов. Между редовете му са катастрофиралият брат на лидер на парламентарна група /камионът-убиец не бе открит/, премазаният брат на бивш финансов министър, сега шеф на банка, погребаната жива в пясъците племенничка на министър в едно от предишните правителства...
В печалната равносметка по чудо не се наредиха още много известни лица. Пет катастрофи и атентати преживяха членовете на вече забравеното Г-13 - сдружението на едрия бизнес у нас. Други 2 видни бизнесмени, шефове на групировки и банки, бяха стреляни. Наскоро бе взривен в колата си ликвидаторът на Орсовата банка и същевременно секретар на Централната избирателна комисия. В този списък за малко щеше да влезе бивш подуправител на БНБ и съдружник в известна финансова и консултантска фирма. В блока му гръмна противотанкова мина. Изглежда бяха набелязани както шефът на Булбанк, така и доскорошен член на УС на БНБ и шеф на Валутното й управление, от чиито подпалени къщи съседите измъкваха семействата им сред пламъци...
Грабежът и последиците
Общото, което свързва този разгул на политическите и банкерски убийства, на "предупрежденията" и заплахите, са парите. Много и много пари. По документи и според експертите става дума за около 15-18 милиарда долара, задигнати за последните десетина години от България.
Люпилните на този невероятен грабеж са няколко: натрупването на външен дълг и краденето на отпусканите нови заеми от чужбина, мътната дейност на повече от 800 външнотърговски дружества, вече роили се до 1500, системата на паяка - изсмукването на печалбите на държавните предприятия от групировки, механизмът на бюджетните субсидии и разпределението на разходите на хазната, скритата приватизация.
Особено сполучливи форми за институционализиране на грабежа се оказаха така наречените "лоши кредити". Това са заемите за предприятия и частни лица, които не се връщат. Не по-лош инструмент от тях станаха опрощаването на дългове, игрите с валутните курсове, сложните капиталови схеми за създаване на псевдобизнес структури.
Банките - мозъчен тръст на мафията?
Всички тези операции са невъзможни без банковата система. Без нея не можеше да стане и директното ограбване на населението - чрез пирамиди, кухи финансови институции и разгаряне на инфлацията. Без банките не можеха да бъдат изнесени в чужбина откраднатите пари.
Защото открадването на парите има свой кръговрат - той започва от трезорите като техен източник, преминава през тях - като оператор със задигнатите ресурси и завършва пак с тях - чрез изпразването им докрай за финал на операцията.
124 големи финансови афери документират ограбването на страната. Те могат да бъдат оприличени на широко хвърлена мрежа за присвояване на националните и народните богатства. Или пък на играта кегелбан - топката удря кеглата, тя "бута" другата и така до безкрай. В крайна сметка редуцирането на паяжината от трикове, мошеничества, институции и имена доказва едно - наистина посветените в тази игра са били малцина. Участниците в нея на първо ниво са около стотина. Чак по-нататък веригите се размножават и разкрояват почти до безкрай.
Днес равносметката е трагична. Въпреки опрощаванията му външният дълг е толкова, колкото бе на "историческия" 10 ноември - 12 млрд. долара. Валутният резерв официално е за 500 млн. долара, а фактически с 100 млн. по-малко, потънали в изгорелите банки. Заплашва ни нов мораториум по плащанията към чужбина.
Вътрешният дълг е над 700 млрд. лева. Бюджетният дефицит надмина всякакви граници. Производството е спаднало наполовина, а брутния продукт на страната - около една трета. Лошите кредити гонят сумата от 400 млрд. лева.
14 банки са фалирали. Една е под особен надзор, а втора - купена от БНБ без пари. Две големи държавни банки, една - частна и няколко по-малки са на ръба на фалита и дори отвъд него. Истинско чудо е, че още съществуват и донякъде плащат.
Изгорелите спестявания са за повече от 150 млрд. лева. Блокираните депозити - валутни и левови - за около 85 млрд. Неофициално блокираните в уж "здравите" банки - за близо 100 млрд. Срещу сумата на кредитите от близо 1300 милиарда лева има спестявания само за 666 милиарда лева.
Масата на така наречените широки пари е 848 милиарда лева. Това е съвкупността от всички депозити, специалните депозити, парите в обръщение /напечатаните/ и наличностите в касите на ТБ и при техните сметки в БНБ.
Излиза, че банковата мафия е раздала дори пари, които никога не е имала по сметки и във сейфове. Тя ги е изсмукала от въздуха, т.е. материализирала в своите кредитни досиета. Тези почти 380 млрд. измислени лева са плод и дело на откровена до бруталност фалшификация.
Истински парадокс е, че тази система вместо за натрупване и спестявания работеше у нас точно за обратното - разграбване и опустошаване. Два пъти по-голям парадокс е, че уж призваните да защищават интересите на гражданите и държавата - правителство, парламент, институции, не си мръднаха пръста да спрат мафиотското ограбване. Защо ли - след като те самите в една или друга степен бяха сред неговите инициатори, организатори, участници и съучастници, замитащи средите.
Факт е, че икономическият преход започна, без да има необходимата нормативна основа за това. Законът за независимостта на БНБ остана като самотен войн върху полето на политическите и капиталови битки. Редица наредби за банковата дейност бяха утвърдени едва през 1994-1995 г.
Отчетите за дейността на финансовата сфера у нас бяха приемани от парламента набързо и без почти никакво обсъждане. Накзателният кодекс едва сега започна да криминализира престъпленията на "белите якички".
Случайно ли се получи така?
----------------------------------------------
Част от хронологията на смъртта... Най-добрият финансист е мъртвият финансист
На 31 октомври 1996 г. бе гръмната в движение колата на Хараламби Анчев, секретар на ЦИК и ликвидатор на Орсовата банка.
На 12 април 1996 г. в резиденция "Бистрица" е намерен обесен Иво Янчев, основен контрагент на нашата Балканска банка в Скопие.
На 1 декември 1995 в катастрофа, дни след освобождаването му от ареста загива Никола Бакърджиев - бивш шеф на Бургаската банка. Обвинен е за изчезване на десетки милиони долари от сметките на банката.
През октомври и ноември 1995 г. си отиват още четири банкери - все при автокатастрофи. Те са от средното равнище - 2 директори на основни клонове в страната и шефове на управления "левови операции" в централите на две големи банки.
На 15 юли 1995 с прерязани спирачни маркучи на "Опел вектра" катастрофира Георги Проданов - шеф на ФБК "Икар". Това е първият мъртъв шеф на пирамида. Ще го последват засега още 5 фараона и 1 основна свидетелка по делото на варненския антимафиот полк. Стамов, свързан с пирамидите.
На 8 юли 1995 при неизяснени обстоятелбства загина в Москва Петър Ненков - вицепрезидент на ПИМБ, на 2 руски банки, 1 американска, четири финансови частни институции, акционер в други, бивш съветник на ЦК на БКП по въпросите на младежта.
На 15 юни 1995 безследно изчезва Иван Миладинов - офицер от военното разузнаване. Отговарял за валутните преводи от наши към чужди банки, за агентурата в чужбина и нашите фирми на "прикритие" там.
На 8 юни 1995 смъртоносно катастрофира Кольо Краевски - бивш заместник-министър на строителството. В колата си носил документи за водния заем на Световната банка, както и за изпразването на язовир "Искър" и свързаните с това оферти за препиране на пари през наши банки. Документите не са намерени.
В края на април 1994 г. е убит Деян Добрев - първият едър кредитен милионер. Задълженията му са за близо 400 млн. лева. Смърта е последвана от смъртите на убийците му и техните убийци. Добрев е първият в списъка на загиналите 8 кредитни мултимилионери.
На 28 април 1994 от шестия етаж на ДСК в София скача върху паважа Антония Недялкова - шеф на управление "левови операции и жилищно кредитиране". Докладът на МВР от 3 октомври посочва, че са изтекли над 70 млрд. лева за създаване на нови банки и лоши кредити.
На 22 март 1993 се обесва Стефан Колев, шеф на банката в Лясковец. Той е първият банкер - жертва на финансово-партийния БСП скандал "Акрам". След него ще се самоубият Михо Михов - шеф на Кредитна банка - Ловеч, Ангел Кабаиванов - на ПЧБ, Павликени, Александър Банов - на Кредитна банка, Враца.
На 3 март 1993 се самоубива Алвин Бъргър - посланик на ЮАР у нас. По трупа в колата са открити хематоми в областта на корема. Посредничил за трансфери на финансови средства по договори за касети с ядрено гориво и за въглища.
На 6 ноември 1992 край с. Хераково жив е изгорен Стефан Георгиев от Държавен финансов контрол. Разследвал е банкови трансфери "София-Душанбе-Милано" и канал за пране на пари.
На 6 юни 1992 се самоубива Свилен Панайотов, шеф на българската секция на "Интерпол". Разследвал износа на капитал от България по посока на Канада и американския континент.
На 6.01.1992 се самоубива в Лесичево ген. Стоян Савов. Бившият шеф на Първо главно управление на Дъргжавна сигурност разполага с документите и банковите шифри на задграничните фирми, работещи под прикритие.
В края на 1991 г ехти първият взрив в страната. Заедно със срината вила той взима и първата човешка жертва - външнотърговския директор на "Техностройинженеринг". Организацията е основен участник по задигането на 150 млн. долара нефтозаем от Световната банка. По същата афера има още 5 трупа.
На 29.07.1991 се самоубива детективът Янко Димов. Известно е, че е разследвал задграничните финансови сметки.
През 1990 г. се самоубива Тинко Воденичаров, съветник на Тодор Живков. Той е сред посветените във финансовите дела на БКП и задграничните й сметки, включително за подпомагане на световната революция.
----------------------------------------------
Защо мълчат политиците?
На 25 ноември 1995 Андрей Луканов изпраща писмо до Жан Виденов. В него се говори за бизнесрекет и мафиотски натиск, съчетан с изнудване на голяма банка, за "подгонен" /може би убит/ офицер от службите, докладвал за случая. "Наказателният отряд си свърши работата", пише Луканов и пита "Защо?" Реакцията на премиера не е известна.
Причините за това писмо също не се знаят, но могат да се предполагат. Те са свързани както с низа от загадъчни смърти на банкери по това време /виж поместената хронология/, така и с самоубийствата на двама фараони. Друг мотив би могъл да бъде сблъсъка на барети и охранители два дни по-рано, изпратил над десетина души със счупвания в "Пирогов". Този побой е предхождан от временно задържане на шефа на голяма охранително-застрахователна компания. По същото време назряват сериозни бизнеспротиворечия в износа на оръжие от наши фирми и групировки.
2 част
Между 15 и 18 милиарда долара бяха задигнати от България за последното десетилетие, посочи вчера в. "Труд" в своето разследване. Те "захраниха" мафиотските "наказателни отряди", както личи от личната кореспонденция на покойния Луканов с премиера, цитирана също вчера и напълниха списъците на мъртвите финансисти.
Обаче огромните суми не паднаха от небето. Те са ограбени от държавата ни и спестяванията на гражданите благодарение на добра предварителна работа и организация.
Как стана това?
Социализмът замисли кражбата...
С две решения на Политбюро на ЦК на БКП и Министерският съвет започва банковата "реформа" в страната. Преди тях финансовият капитал у нас се води по закона като "общонародна собственост"
Първата крачка към голямото разграбване се прави още през 1987 г. Тогава се създават специализирани отраслови банки. За тяхна нормативна основа служи новият Правилник за банките. Той прокламира "социалистическата акционерна собственост". Абсурдната правна форма, каквато няма никъде по света е удобната дреха, в която се облича хем разделянето на държавата от банките, хем и възможността за частно участие в тях. Например в "Минералбанк" дялове и акции са разпродадени почти веднага след това.
Тук може да се отвори още една скоба. По същото време започва приватизирането на самостоятелните държавни банки в чужбина. Подобен е случаят с "Литекс банк" в Бейрут. Основават се нови банки като смесени дружества в Западна Европа, които набързо попадат в ръцете на отбрани, вдъхващи доверие партийни функционери.
Замисълът е прост - висшата комунистическа номенклатура да започне да пребарва парите на България, спестяванията на гражданите й и отпусканите от чужлбина заеми. Естествено до този грабеж ще бъдат допусната само тя и нейните подставени лица.
Втората крачка е с Постановление 19 от 19 май и Протокол 19 от 28 август 1989 година на Министерският съвет. Така е одобрена "Концепция за приватизация на държавните банки с 100 процента държавно участие". Наближават големи събития - предизвиканите изкуствено "революции" от върха на БСП и време за губене няма. Затова този път използваната терминология е откровена почти до бруталност.
Другата "революционна" новост в него е идеята за разпродаване на банките на "трудещите" се, които ще влязат в тях без право на глас. Блестящият маньовър по-късно бе приложен от почти всички частни банки. Например при капитал от 1 млрд. лева, набран от хората, само 1% до 5% - но с глас стигаше за пълен контрол над финансовата институция.
Дни преди историческия 10 ноември 1989 г. се пръква поредното решение - на 25 октомври 1989. То дава право на новоучредените банки да продават до 80 на сто от капитала си. След като основите на "пазарната" икономика за своите хора бяха положени, дойде и рухването на вече безполезния социализъм.
... и самият той я осъществи
Чрез скроения в двата документа тертип бившите клонове на БНБ в София и навсякъде по страната трябваше да се преобразуват в самостоятелни банки. От тази крачка започва големия грабеж. Много от новоизлюпените банки раздават на поразия кредити на определените от партията лица. Такъв е случаят с новата банка "Средец", от която например зачева империята на Валентин Моллов. Ще минат години и тогавашната шефка на банката Агнеса Илииева ще стане диригент на частната банка "Моллов"
От онази година - 1987 до март 1991 г. са купени акции от различни лица - фирми, граждани и кооперативи за 243 млн. тогавашни левове. Български и небългарски резиденти прибират още 118 млн. лева капитал. Общата сума представлява една четвърт от размера на банковия капитал у нас - без БНБ, ДСК и Булбанк. В тази сметка не влиза задграничното дялово участие в чуждестранните ни финансови институции.
Тези "разпродажби" не са обявявани открито, а са вършени под тезгяха. Тайната за тях се пазеше по-зорко отколкото например архивите на бившата Държавна сигурност.
За шест години демокрация нито един ред и нито една цифра от споменатите досега не бяха оповестени публично. Защото "светаята светих" на заграбването на разпределителните центрове на парите не беше нищо друго, освен преобразуването на политическата диктаторска власт в много по-здравата и сигурна икономическа власт на богатството.
От своя страна УС на БНБ в съответствие с Правилника за прилагане на Указа за стопанска дейност /също приет през 1989 г./ с протоколи 22-79 също даде право на новоучредените банки да продават до 80% от акциите на БНБ. Купувачите не са само държавни предприятия /които ще продадат после дяловете си/, а еднолични и колективни фирми на граждани, местни и чуждестранни лица. Дори намек няма нито по пресата, нито където и да е за "акционирането" в частни ръце на общонародната собственост.
Тогава шеф на централната банка е Васил Коларов. След демократичната промяна на 10 ноември 1989 г. той ще стане съветник на Висшия съвет на БСП, а накрая ще се появи пак като съветник в структурите на "Мултигруп" - при техния държавен банкер Иван Миронов в Балканбанк. В зората на демокрацията съветникът се грижи за собствеността на черноморските ни курорти и почивни комплекси на Партията. Точно по онова време у нас ще се пръкне и известният маркиз Жиларди, преди да стане както маркиз, така и вдъхваща доверие личност. Аристократът с купена титла е добре познат на старата и същевременно нова власт като лоялно нейно подставено лице. Преди години той е удобен фигурант в нейните афери около кражбите на десетки милиони долари, инвестирани за този, дето духа из Африката и в други държави. Не е за чудене, че и досега тегне пелена над неочакваната му сърдечна смърт в Швейцария, след като следствието го изпусна от България.
----------------------------------------------
Стартът на големите пари
В схемата за ограбване на националното богатство останаха неизвестни още няколко кадъра.
Средствата от тайната приватизация на банките трябваше да постъпват в БНБ като основен техен акционер. Правилото е записано в чл. 2, ал. 2, т.2 на цитираното вече Постановление от 19 май 1989 г. Засега никой не е научил внесени ли са наистина парите или не. Сумата е около 362 млн. тогавашни лева. По онзи благодатен курс те бяха равни на повече от 100 млн. долара!
През 1990 г. в навечерието на монетарната реформа управляващите се отказаха от провеждане на парична реформа. Тя бе предложена от МВФ. Мотивмите за отказа бяха два: тоталитарна мярка и невъзможност да се опази тайната.
Като резултат през 1991 г. инфлацията скочи вместо на 360% на повече от 700%, изчислени по тогавашната методика. Оказа се, че в страната има неотчетена парична маса /банкноти/ за повече от 12 млрд. лева. Странно е как БНБ не е знаела колко левчета е напечатила и пуснала в обръщение. Няма отговор на въпроса къде бяха тези пари и кой ги изсипа на пазара срещу покупки на валута от спешно отпусканите заеми.
Забравено е и обстоятелството, че раждането на кредитните милионери започна още тогава. Според приетите нормативни документи от началото на 1989 г. до началото на 1991 година заеми от банките за търговска и стопанска дейност се отпускаха само при гаранция от държавна фирма. Новите предприемачи изтеглиха парите и не платиха. После държавните фирми и банки поеха борчовете им.
Накрая всичко беше замазано с опрощаванията на натрупаните дългове с ред министерски постановления от ред правителства. Капакът върху далаверата похлупи приемането на закона за обслужване на неуредените до 1990 г. кредити. Той оформи дългът като държавен и го покри с облигации - т.нар. ЗУНК.
Днес ги плащаме всички ние като данъкоплатци на хазната.
Източник: http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=prestapnost&Number=1942325997&page&view&sb&vc=1
Не знаят ли за какво протестират протест...
Премиерът Орешарски призна, че е безглас...
Десет афоризма за комунизма
Премиерът Орешарски призна, че е безглас...
Десет афоризма за комунизма
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 47589
