Мнозинството се приспособява.  Винаги.
     След грохота на танковете и жертвите, които пражани дават, особено при защитата на Националното радио, идват летаргията и тъй наречената „нормализация”. Хиляди емигрират, дисидентите остават малцинство.    
     Мнозинството се приспособява. Чехите се затварят в семейството, в приятелския кръг – и в неизбежната малка вила.
     Днешните пост-тоталитарни общества вече са демокрации, интегрирани в НАТО и Европейския съюз. Но случилото се в Чехословакия преди 42 години е добър повод да се преосмисли новата нормализация, настъпила в посткомунистическото пространство. Да се вгледаме критично в отчуждението от политиката, апатията и безразличието, новото затваряне в личния живот, консуматорството като утеха и заместител на духовните ценности.

     Човекът протестира, но само на Запад.      Отчуждението от политиката, което се материализира в ниска избирателна активност, отдавна бе регистрирано и в западните демокрации. През последните години обаче тенденцията в западните страни се обърна, а гражданското общество все по-често гръмогласно се противопоставя на официалната политика.
     Само от Германия – примери колкото искаш: протестите срещу АЕЦ или срещу новата гара в Щутгарт, например. Нека споменем още стачките и протестите във Франция и различните демонстрации по цял свят, организирани през интернет, които мобилизират най-вече млади хора.
     Споменът за Ян Палах поставя тъкмо въпроса за ролята на най-младите в пост-тоталитарните общества. Какво място заемат те в обществения дебат и в обществените дела? Днес не се налага младите да жертват живота си, за да протестират срещу несвободата (и това е добре!), но за съжаление те все по-често са аполитични, дезинтересирани и по-скоро се приспособяват към условията, отколкото да ги променят.