Ще дойдат Поповете -
ще ни попеят...
А накрая ни чакат Гробарите...

Живи сме, Боре. И трябва да бъдем!

ще измрат до един от тайнствена болест, която поразява само червени скакалци. )))))

Ще дойде скоро и десети,

девети той ще отрече...

Но вие много не мислете,

животът - просто си тече...


ИИИии - нищо друго няма значение !

Да славим Партията - майка подпочвахме още с първия рев в родилното отделение. Вместо да вряскаме: „Леле-е, каква е тая лудница тука бе?! Да не е сухопътният живот?”, ние – достойните наследници на велики идеи, боботехме из пелените „Благодарим ти, Партийо любима, за светлите ни времена”. А за по-ограничените, но склонни към наизустяване беше достатъчен бегъл поглед към лозунгите по стените на медицинското заведение. Така без да се притесняват, можеха да крещят наволя препоръки от видни съветски учени как се борави с водата и сапуна, как се масажират гърдите на кърмачка или по някои важни аспекти на забременяването...

Искрената бебешка ода не беше породена от незнания по физиология, а точно обратното: първият ни рев бе съобразен с новия, прогресивен биологичен ред на Планетата. Точка първа от който гласеше: „Всеки роден при социализма, има две майки и двама бащи”.

Едната двойка се състоеше от Бащата на народа, Вожда и Учителя Другаря Георги Димитров и съответно неговата любезна съпруга Партията – Майка. А втората – от биологичните ти създатели...

Схемата се оказа валидна и за горките братя от социалистическия лагер. На първия баща оставяш прилагателните, само сменяш името и военните чинове: Генералисимус Сталин, Маршал Брежнев, Полковник Хонекер, Полковник Ярузелски, Маршал Тито, Генерал – Академик Чаушеску, Генерал Андропов... Гениална антропологическа, изключителна по мащабите си стратегическа схеха! Ако биологичните ти родители предявят претенции за бащинство, законните ти да се намесят първи и моментално да ги лишат от оскъдните им права. Сиреч, да ги пратят там, откъдето са се показали. И от общото им отроче да оформят идеологически издържана личност. Личност благодарна, личност удобна, личност вечно поклонена пред висините.

За детската градина и докато се учиш да сричаш си имаше списание „Славейче”. Покрай детските приказки и песнички бяха отпечатани леки поучения как се манифестира на 1-ви Май и 9-ти Септември, колко бедни, гладни и уморени са децата при капитализма, как мързеливците трябва системно да се презират.

На 8 –годишна възраст вече ни се връчваше първата песнопойка с първите маршове за заучаване наизуст. Мило, загрижено и отговорно. Далечен, изпъстрен с картинки привет от Партията – Майка. Тънко книжле колкото тефтерче за телефони, мъничко едно такова, точно като за детска ръчичка. Кодекс или устав на организация „Чавдарче”... От него помня как Тимур и неговата команда носели кюмюр и дърва на нещастна бабичка, а тя им дала плодове. Първата ми щампована петолъчка (сиреч, декламирам и до днес) е от тази книжка...

Hе виждаш ли поне един лъч светлина?