Човешката цивилизация е сътворила толкова поезия, че листата, върху която са написани стихотворенията със сигурност ще покрият няколко пъти Земята.
     Наскоро попаднах на едно стихотворение публикувано преди двадесетина години в литературната ни периодика, което ми допадна.
     Реших да го предложа на творящата и четяща публика в блога.
     Надявам се да бъде оценено по достойнство.

 

ДАВИД САМОЙЛОВ,

                *  *  *

В този час гений сяда да пише стихове.
В този час сто таланта сядат да пишат стихове.

В този час хиляда професионалисти сядат да пишат стихове.
В този час сто хиляди графомани сядат да пишат стихове.
В този час милион самотни девици сядат да пишат стихове.
В този час десет милиона влюбени юноши сядат да пишат стихове.

В резултат на това грандиозно мероприятие
се ражда едно единствето стихотворение
или геният зачерква написаното
и отива на гости.


 
Сп. Панорама, бр.4/1988 г.
Превод от руски - Александър Малинов



















 

истинските и пишман такивата.
Но по-добре тези да си дращят, вместо да са;
100 таланта по кражбите,
1000 проф. килъри
100 хил идиоти на стадиона,
1 млн. девици по магистрали
и 10 млн. дрогирани.
А на гения, кой му пречи? Пък и на кой му пука за него?... Така че... да живее стихоплетството! Приятен ден!

ГОВОРИМ ЗА СМИСЪЛА НА ПОЕЗИЯТА

"Не може да се живее
без поезия,
цвят
и любов."

А. Екзюпери

Понякога и в тъгата си прописваме
роним сълзи в небесната тъма
спрем ли веднъж да ги измисляме
няма кой да озвучи тъй света

Понякога и в радост си таниникаме
навеждаме мислите си като златни класове
не успяваме дори да ги записваме
танцуват те охолно с ароматни цветове

Понякога разсеяно разпиляваме думите
насипваме ги в житейската долина
бродираме временно слова в пейзажите
променяме мита за далечни времена

Понякога е трудно да го изричаме
мълчим - думите безпощадно не стигат
но излизат те - и благо ги сричаме
и не искаме благадарствено да ни оплитат

Понякога оставяме само в мечтите си
не разгадаваме екстремните им уводи
откриваме поне пред вас душите си
и преминаваме през жертвените доводи

Kleopatrasv

Аргументите ти са много убедителни,
но понякога оставаме само с мечтите си!

Но , само понякога !

Иначе само химери, химери и интернет.
Аз съм позитивно настроен по природа тип.

Реалито е хубаво,
но когато сам си го моделираш
и модерираш!

А толкова неща се опитват да ни ограничат.

Защо ли, мнението ти споделеното с нас ми прилича на резултата от емоцията в това стихче

Лицето-същото..
Косата,устните-познати..
Е,кожата е поотпусната
и бръчките започват от врата ти.

Но във очите светят пак искриците
запалили във нас лудешки огън.
Усещам капчиците пот по циците..
Не бива вече!Не!Недей..Не мога.
автор: приятел

Благодаря,
че ме осведомихте.
Експресивно-метафоричния стил е зашеметяващ!

Успехи!

много таланти са се насъбрали.. зашеметяващо :))

Талантлив е нашият народ!