Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
22.05.2009 17:42 - АЗБУЧНА МОЛИТВА
Автор: boristodorov56 Категория: Други   
Прочетен: 5022 Коментари: 16 Гласове:
2

Последна промяна: 29.01.2010 10:51


   Предлагам на четящата и пишеща
аудитория на  blog.bg едно прекрасното произведение от  нашата литература.
  Според мен най-хубавото стихотворение в българската поезия!
  Надявам се ще бъде оценено по подобаващото му се достойнство.


  24 май - Единственият национален
празник на всички българи!


............................................
.............................................

         

            
           КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ - !X век



АЗБУЧНА МОЛИТВА

Аз се богу моля с тия думи:
Боже светотворче, що създаде
Видим свят и дивен свят невидим!
Господ-дух прати ми ти в сърцето
Да ме лъхне с пламенното слово
Ето,в правий път да тръгнат всички
Живи в твойта заповед пречиста!
Знам,законът твой е жив светилник
И в пътеки светлина нетленна
Към евангелския дар възжаждан.
Литна днес и славянското племе
Милостта на кръста твой да търси..
Но на мене, който моли помощ,
Отче, сине и пресвети душе -
Просещ-твойто мощно слово дай ми,
Ръце вдигам да получа мъдрост,
Сила, що обилно от небето
Ти дариш на всите твари живи.
Упази ме ти от горда злоба
Фараонска, изцери ме, дай ми
Херувимска сила шестокрила,
Цярю на царета! Да опиша
Чудесата твои вдъхновено,
Шествувайки пак по пътя славен,
Що учителите двама, вечно
Юнни, начертаха... Да направя
Явно твойто слово за народа!
На светата троица прослава
всяка възраст ней хвала въздава!
И народът мой - отца и сина,
и светия дух да възвеличава -
днес, вовек веков и до амина.
         ........................

          Поетичен превод: Ем. п. Димитров, С., 1933
 


Тагове:   азбучна молитва,


Гласувай:
2



Следващ постинг
Предишен постинг

1. gothic - Боре,
22.05.2009 17:51
благодаря!!!
цитирай
2. ivana59 - Благодаря ти!:)
22.05.2009 19:15
Позволявам си да се присъединя към написаното от теб с малък откъс от "Проглас към Евангелието":

Голи са без книги всички народи,
защото не могат да се бият без оръжие
с противника на нашите души...

Словото е безсмъртно, то може всичко и този, който го владее, е по-близо до Бога и до собственото си спасение.
цитирай
3. ciele - Разбира се,че е хубав акростихът-
22.05.2009 19:34
възхвала и гордост, преклонение пред светостта на словото.Благодаря и аз..:)
цитирай
4. valiordanov - Само политиците ни, не разбират ...
22.05.2009 22:13
Само политиците ни, не разбират завета Симеонов, че народ без култура, сам по себе си не е народ...
цитирай
5. teachme - 24 май е
23.05.2009 01:29
е най-хубавият официален празник!
цитирай
6. kuracpalac - Много добре !
23.05.2009 08:28
Благодарност и Поздрави
цитирай
7. cvetnica - Благодаря за припомнянето!
23.05.2009 09:37
"В правий път да тръгнат всички
живи в твойта заповед пречиста!"
цитирай
8. vanya70 - Благодаря за този стих!!!
23.05.2009 10:28
Още от дете 24 май за мен е бил и досега си остава най-истинския български празник. Сега си мисля, че и моите деца го усещат така. Дано и за повече техни връстници е така! Тогава има шанс България да я има, въпреки политиците...



цитирай
9. tili - Добре си се сетил!
23.05.2009 13:22
Благодаря!
цитирай
10. loli - Благодаря!
24.05.2009 14:11
Благодаря! Много тържествено звучи!
цитирай
11. toross - Размисли след празника на Словото, ...
24.05.2009 19:08
Размисли след празника на Словото, но в Пловдив...


Мъдрецът Пенчо Славейков писа преди сто години, че смисълът на един национален празник е в размислите след него. И е много прав окуцелият поет по ледовете на Марица, поне според него.
Днес в Града „със седми хълм” имаше мъжко присъствие в Деня на словото, Денят на Буквите или ако искате Деня на Светите Братя, покровители на Европа. За лошо или добро оцеляваме между „За буквите” на Черноризец Храбър и „Априлски сърца” на плеядата Левчев – края на словото като истина. И ме налегнаха разни мисли.
Най-многолюдният народ по земното кълбо – китайския – по средата на 50-те години на миналия век е впрегнат да „реализира” мечтата на „вожда и учителя” Мао за световна културна революция. Над един милиард човешки същества са впрегнати да „изравнят умствения и физическия труд”, а милиони млади хора /студенти/ с песни и стихове са вкарани в безбрежни оризови полета. Повечето от тях намират там смъртта си, но някои оцеляват. Не със словото и йероглифите, разбира се.
И това е също политика за словото, за буквите.
Един от най-малките народи – българският – прави държава с меч и огън, но най-напред пише по дворцовите колони: „Човек и добре да живее, умира и друг се ражда. Нека роденият по-късно, като гледа този надпис, да си спомня за оногова, който го е направил.” Началото на поезията ни, на политическото слово. На смисъла в думите.
И що ми се струва, че края на съвършенството в българското слово е някъде при българските символисти, когато Николай Лилиев го обезплътява, за да остане само мълчанието след „Тихият пролетен дъжд...”
А смисълът на думите приключва около „поезията” на Любомир Левчев , когато комунистическата идея се превръща в създател и собственик на душите, в заличител дори на родовия белег, където „вождът” е баща и майка на всинца ни. Чуйте демонстрацията на смисъла в „Разговор с Димитров” от Левчев:
„Създателю на днешните създатели,
Учителю на днешните учители...
Татко...
Не мислиш ли, че е нужно да стана
Революционер.”

Да, уважаеми читатели , това също е писано от български поет, според който мумията замества бащата, създателя и учителя, който от мавзолей ръси съвети за бъдещата революция. Абе, направо мумията е оплодила майката на всички от „поколението през април”. Това също е политика на Словото.
Нашето Възраждане /българският Ренесанс/ тръгва от „Поради что се срамиш” на Паисий и „Житие и страдание...” на попа Софроний , та достига до „виси на него със страшна сила” , а според мен, до румънската воденица, където Левски пред Христо Ботев за първи път е сложил четири удивителни след думичката „Народе...” Тези четири „????” и досега ни тежат като воденичен камък от същата мелница... И това е политика на словото.
Някои казват, че българското слово приключило със замяната на Ч с 4 и „човекъ” се пишел като „4оveka”; а за други края на словото е някъде в „цепнатите дънки на Радка-пиратка”. И защо? Трябва да има обяснение.
Преди да стане столица на чалга-културата, гр. Димитровград е бил столица на младежкия комунистически труд, но в българското слово. Чуйте и прочетете:
„Заводът – диша, боботи – работи всеки ден,
Всеки час младият завод на живота,
В служба на нас”.
Твърдя, че в историята на словото само в българското може да намерите словосъчетание като „завод за живота” или незабравимото „върти, сучи, оха-ха”. Това също е политика на езика, но родена в Димитровград или Троянско – левчевското битие. То си е направо „пайнер – естетика”.
В прозата за щастие имаме географски маркери, а според Иван Хаджийски този е смисълът на словото. И защо ли Пловдив го няма в литературно-пространствения справочник. Защо ли... Нали „чете”?
Добруджа задължително ще свържем с разказите на Йовков, за „шоплука” се погрижи да не забравим великия Елин/Един според Игов/ Пелин, Македония винаги в читателя е с романите на Талев... Централна Северна България по неповторим начин описа Георги Мишев в романа „Патриархат”, а Западна Северна България не минава през нас без верблюдите на Радичков. Хайтовите типажи са само и в Родопите, Рила не е така красива без поетичната проза на Асен Христофоров, а нима Вазовата проза не очертава Стара планина, дори само със Силистра-йолу?! А защо Пловдив, защо Тракия липсва ... Това също е политика на словото. Дали защото само тук има „мероприятие” „Пловдив чете” – сякаш досега не е чел града. То, като гледаш „спонсорите”, май наистина не чете Пловдив... Представяте ли си отговора на въпроса: „Г-н Гергов, коя е последната книга, която сте прочели?...” Или същия към Чомаков?
Днес пред храма „Св. Св. Кирил и Методий” се появиха „подручка” пловдивския митрополит Николай Севастиянов и премиера Сергей Дмитриевич, после по главната ги придружиха Мария Капон и Петър Мутафчиев. Я се опитайте да ми намерите етимологията българска в четирите имена – по фамилия, разбира се. И това е политика на словото. Спомена, дядовците или родовите ортаци...
Сергей бе пристигнал от въздушни демонстрации на „натовските сили”, а преди това „на чаша вино” се срещнал с Райко Кирилов, Веселин Маринов, Недялко Йорданов и Антон Дончев, разбира се, в кафенето на култовия адрес „Позитано” 20. Дръпна и реч премиера пред пловдивската община. От нея разбрахме, че се борил като лъв „еуро” да бъде произнасяно като „евро”. Треморилали социалсти ръкопляскаха без да запитат защо украинката от Херсон Дина Мухина е от авторите на така наречения „македонски език”?! Това също е слово, нали?
А иначе през 1851 год. Найден Геров е извел децата да празнуват деня на светите братя. И тогава е бил ден на словото.
В интерес на истината, докато Сергей, Капон и Мутафчиев дефилираха по Главната, се чуха сериозни освирквания. Като компенсация пловдивска.
Иначе края на смисъла в думите приключи, когато министърът на културата Стефан Данаилов написа „ЗБОГОМ”, вместо „СБОГОМ”, а паметливи си припомниха, че играл ролята на Цар Борис Покръстител. И това също е политка за Словото. Или края на смисъла Му. Очакваме „Пловдив – „да” - чете”...
Автор: toross Категория: Политика
Прочетен: 5 Коментари: 0
Тагове: бкп, словото, края на буквите
цитирай
12. boristodorov56 - до - 11. toross - Поучително и тъжно ...
24.05.2009 21:03
Какво да добавя...
Всичко си е казано точно.
цитирай
13. kasnaprolet9999 - Честит празник и на теб,
24.05.2009 22:42
припомни ми нещо, което отдавна бях забравила и което е наистина много хубаво. Така си изнаех, че при теб празника ще е почетан с нещо оригинално,
Големият ми син се казва Храбър. Навремето се говореше ,че Черноризец Храбър и Симеон Велики е едно и също лице, а дали е така, не съм чула да е подкрепено с някакви доказателства. Поздрави!
цитирай
14. boristodorov56 - Да е жив и здрав Храбър,
24.05.2009 23:25
велик се става по-лесно!
цитирай
15. nadezda - Благодаря ти, че ми припомни тази ...
26.05.2009 10:36
Благодаря ти ,че ми припомни тази молитва,настръхвам като я чета,има толкова възвишеност и такъв дух....!
Поздрави!
цитирай
16. boristodorov56 - Щом надеждата е на наша страна -
26.05.2009 12:28
светлината в тунела се задава.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: boristodorov56
Категория: Рецепти
Прочетен: 8060521
Постинги: 1534
Коментари: 20151
Гласове: 47589