за великани ;-))) Само не мога да разбера защо му викаш МАК Джагър, а не МИК ??? Да не се е прекръстил напоследък ?

И други са ми правили забележки, но това е непреодолимо за мен клише.

Ясно е за кого става въпрос.

Може на някого да му е смешно, но помниш какъв трепет събуждаха джинсите и колко трудно беше да се намерят, обаянието на различните марки

Припомни ми...
Б.

И корекомите...

Те все още са идоли - вече на няколко поколения.

Това е то фетишизмът - но тогава им се радвахме от сърце , без да знаем такива понятия ...

А пък какво чудо беше да видиш винилов албум - преминал през незнайни контроли и ръце, докладван със сигурност от "добронамерени" приятели там, където трябва..

Така си беше - падахме доброволни жертви на идеологическата диверсия - това най-много ги вбесяваше - еничарите от червеното гестапо.

на един 8-ми декември (малко преди да дойде демокрацията) по идеологически причини трябваше да се слуша само българска и руска музика. Никакви упадъчни западни влияния в заведенията.

Така си беше не само на 8 март,
но и през останалите дни и празници.
От тогава помня: Муслин Магумаев, Роза Имбаева, Едита Пиеха, Йосиф Кобзон, София Рутару и още цяла дузина прогресивни съветски естрадни изпълнители.

Между другото - за мен е новост! Аз влязох в този свят чрез Пърпъл и Цепелин, и Стоунс като история са ми непознати.Никога не е късно!:)))
Поздрав!

Той рокът дори е от преди Ролинг Стоунс - от времето на Чуби Чейкър, Джери Ли Луис, Литъл Речард, Бъди Холи, Ричи |Валенс,Чък Бери...

Някой беше казал,че музиката на Стоунс е Живот!

Един приятел се шегуваше, че вече щяли да спират да
концертират щото от скърцането на ставите им при вървене се получавала страшна микрофония и пречела на К.Ричарк да чува, затова Мик Джагър крещял толкова високо за да го направлява.
Да, ама са 40 години на върха в рока и неподражаеми.

още във форма, направо си е жив динозавър от онова време, когато дънките бяха лукс. Имах един приятел, дето много си падаше по мен и за да ми направи впечатление ми даде дънките си едно лято да ги нося цяла седмица, ей че радост беше. Първите ми лични дънки бяха преправени те дънки на гаджето ми-когато му се скъсаха ми ги даде и аз хванах машината и ги направих с кожени кръпки, станаха много култуви. После бях на една международна бригада, разни германци и полякини се чудеха как да ме прилъжат да им ги продам, но аз не исках и да чуя, по цял ден ходех с тях за да не ми ги открадне някой, а нощем си ги слагах под възглавницата. Леле какви времена бяха :)))

Направи постинг само с този текст - страхотно е!

мястото му е само тук при най-хубавата обложката в историята на рокмузиката.