---

               



        "Да нахраниш гладния, да простиш обидата и да обичаш врага си — това са велики добродетели.
         Но ако, да речем, открия, че и най-окаяният от просяците, и най-наглият от престъпниците са у мен; че очаквам милостиня от собствената си доброта; че самият аз съм врагът, който трябва да бъде обичан — тогава какво?"
 
                                                              Карл Густав Юнг

---

Човекът там е най-близкото ти същество.
Усмихни му се...

Юнг,както и останалите философи на 20 ти век,повлияни от все по - разрастващия се атеизъм,изпада в противоречия.Конкретно при него,като син на свещеник,грешката е ,че се опитва да "смесва вода и масло".
Най - опростенческо е да се вместват хората в категории.Ето православния възглед за Личността: http://www.dveri.bg/content/view/13892/97/
Впрочем и двете категории Принц и Просяк изискват точно личностни качества.Нито единият ,нито другият страдат от колективизъм,нужда от безпринципни сдружавания,необходимост от началник,който да направлява действията им...и изобщо от всякакви стадни преживявания.
Иначе,ако принцът не е понякога просяк,как да разбере,че е ПРИНЦ?!
Успешна седмица на всички!

Нали така казват, че ако не обичаме себе си, тогава как да обичаме другите. На думи е много лесно, остана да го приложим и на дело. Усмихната седмица!

"Само парадоксите могат донякъде да обхванат пълнотата на живота." пак Юнг