Уахабитското движение възниква в областта Неджд. Основано е от богослова Мохамед Ибн Абдел Уахаб. Той вижда упадък на вярата. Създава реформаторско движение за социално и нрамствено обновление на обществото. Уахабизмът налага таухид-единство и единственост на Аллах като основно учение в исляма. Според уахабитите решението е завръщане към идеализираното ислюмско минало чрез утвърждаване на монотеизмо и упование в Корана и хадисите. Уахабитите отхвърлят средновековните тълкувания на исляма и средновековното правораздаване. Те използват образованието и знанията, за да спечелят на своя страна невярващите. Известни остават със своята съпротива срещу народния култ към светците, идолопоклонничеството, поклоненията при гробници и светилища, както и с разграбването на шиитските светини в Наджаф и Кербала през 1802 г. През 1747 г. те сключват съюз с Мухаммед ибн Сауд- основата, на която стъпва днешна Саудитска арабия. Те самите се наричат муаххидун- поддръжници на учението таухид.
Махдистите следват учение, възникнало в края на 19 в. То е създадено от Мухаммед ибн Абд Аллах, който през 1881 г. се обявява за Махди- богоизбран водач и нарича последователите си ансари-помощници. Махдистите се борят за сваляне на турско-египетската власт и призовават към джихад. В началото на 1884 г. махдистите постепенно овладяват Северен Судан,. Въпреки че през 1889 г. движението е разбито, то дава мощен тласък на суданския национализъм. Семейството на Махди остава на особена почит в Северен Судан.
Фундаментализмът съпътства исляма още с началното му развитие. Неговите носители сочат като идеал завръщането към порядките от времето на пророка Мухаммад и праведните халифи.
Фундаментализмът се явява и като идеологема на оспорването, но и като призив за отхвърляне на съществуващите порядки. Уахабитският и махдитският фундаментализъм продължават дейността си чрез революционни движения в нови условия.
Погледът върху уахабизма и махдизма показва и други значителни различия между ислямския и християнския вариант на фундаментализма. При Мухаммадовата вяра връщането към първичните идеали всъщност не дава особени възможности за обогатяване на доктрината. Фундаментализмът тласка ядрото на исляма къв архаични принципи и порядки. Тази особеност на ислямския фундаментализъм се проявява и при последвалите негови изяви в наши дни.
