1.АРАБИЯ ПРЕДИ ИСЛЯМА
Ислямът се заражда в Арабия, като самите араби влизат в историята с исляма. През първите векове сл. Хр. В Арабския полуостров възникват множество държавни образувания като Лахимидското и Гесанидското царства. В тесни контакки в Персия, Етиопия и Византия арабите участват в конфликтиту помежду им, като изпитват тяхното културно и религиозно влияние.
Във вътрешността на Арабския полуостров, за разлика от опустошаваната периферия, царстват множеството търговски кервани, които следват свързващите Изток със Запад пътища. Това уседнало население, живеещо в оазисите и тържищата, се занимава с търговия и земеделие, както и с животновъдство. Това население е грабено от набезите на бедуините.
Преоблащаващата и сред бедуини, и сред уседнали родово-племенна аристокрация търпи промени през 6 в. Днес арабската история преди исляма за мюсюлманите е период на невежество (жахилия) Арабите жахилисти са езичници, като техните вявания се съпътстват с изключителна по образност и чувствен заряд поезия. Начинът на живот и различията между бедуини и уседнали, както и влиянитето на вярванията на съседните народи са най-големите фактори, които определят религиозните вярвания на тогавашното арабско общество.
Религиозните вярвания на арабите преди появата на исляма са паганистично-примитивни. Цари вярването в суеверия, извършват се жертвоприношения. Например в пустините според тези вярвания живеят духове- джинове, които се въплъщават в камъни и са божества. Отделни племена започват почитане на техни си божества, а ако могат, ги налагат и на съседите си. Обединението на племената води до интеграция на сходни божества. Така за много арабски племено се очертава Лах, Илях, ал-Лах или ал-Илях. Останалите божества постепенно преминават на по-заден план в арабския пантеон. Краят на тази вярвания е постепенният преход от политеизъм в монотеизъм.
Преминаването на арабите към монотеизъм е благоприятствано от усилващото се влияние на изповядваните от съседните народи вярвания. Арабите се запознават с юдаизма, както и със зороастризма. Християнството се възприема от арабите най-вече от сектите, конкретно монофизиците и несторианците. От своя страна, на арабите се гледа като на езичници.
Появата на обща арабска вяра се съпътва и с процеси на арабска идентичност. Те са благоприятствани от външен натиск. Наред с религиозното проникване, мажно значение за това имат и нашествията на перси, етиопци и византийци.
Мека се оформила като култов център с цял комплекс от култови обикти. Най важен бил т.нар. кааба. Тя представлява черен камък с размери 10х12,5 м. и ъгли, орентирани в четирите посоки на света, като входът е на североизток. Кааба съдържала в себе си два свещени камъка, в северния и южния край. Те били считани за небесни светила.
Вярващите в кааба племена се наричали хумс. Те са корейш, хуза и амр бен сааса. Курейшите се кланят и пред други светини-богините Ал-Лат, Ал-Узза и Манат, което показва ясно силното влияние на езическия период от духовното развитие на племето. Съставянето на мюсюлманския календар бил от прерогативите на племето кинана.
В Южна Арабия била осъществена постепенна унификация на пантеона на бога на Луната Амлак, който се превърнал в единно божество на небето и земята.
във въображението на древните араби роля играели и различни духове, шейтани, добари или лоши. Жреческото съсловие се състояло от арифи и кахини.
Освен езичеството, в Арабия било разпространено и християнството. В неговата метафизическа форма, то присъствало най-вече в районите в близост до Византия. Юдейството също имало своите последователи, като те били представине най-силно в провинциите Хиджаз и Неджд.
Доислямските вярвания на арабите могат да бъдат разгледане от гледна точка на геогр делението на трите обширни района- Камениста, Пустинна и Щастлива Апралбия. В тях се разпространяват вярванията на политеизма, християнство в разйновидности, езически култове.
Неясна е представата зца формите на релегия в Централните райони на Арабия. Поради липсата на археологически разкопки, възпрепятствани от разбирането, че мюсюлманските светилища Мека и Медина са табу, основният източни са ислямските извори. Според тях преидислямските вярвания са се преддържали към политеистични и анимистични вярвания, сходни с прасемидските представи.
Един отмалкото източници, които правят опит да представят езцическата религия, е трудът на Хишам ибн ал- Калби- "Книга на идолите". Коранът също може да се разглежда като източник на сведения за езическите вярвания.
Може да се обобщи, че до появата на исляма в края на 6 век в арабия се развиват култовете към богините ал-Лат, Манат и ал- Узза, както и към пазителя на племета Корейш- Хубал. Трите богини са наричани "дъщери на върховния бог Аллах".
Визията на арабия преди Мухаммад носи беляега на варварство според ислямските извори. Доислямският период е епоха на невежеството- аср ал- джахилия. Тя е упомената 4 пъти в Корана като понятие и 10 като описание или качество на хора.
Макар и не единствено, светилището Кааба в Мека вероятно е било забележителен център на езическите вярвания и култове преди исляма. То е представено в ислямските извори в митологизирана светлина, като изгладено в съответствие с небесен прототип. Разрушено е от попота, съградено наново от Авраам и Измаил. В него имало 360 идола.
Големите пространства на арабия са слабо заселени, там нерамномерно и отдалечени един от друг, има животворни за хората там оазиси.
като изключим усидналото население в оазисите, с ограничен демографски ръст, арабия е населявана от номадски племена. Техният живот е предопределен от един фактор- опитомяването та едногърбите камили. Преимуществата на камилите кйъм пустинните уславия вероятно водят да обществени и икономически последици- номадските племена и кланове стават мйногобройни. Постепенно намодите поставят под свой кйонтрол населението в оазисите. Част от тях въвеждат форйми на защита за уседналите, като изискват определени налози. Византия и Сасанидската империя привличат номадските племена в своите походи и военни кампании.
С течение на времето бедуините формират специфична обществена организация, която се различава от тази, позната ни от Стария свят. Номадското общество остава слабо разслоено, като не се ръководи от династии, а от старейшини. Всяко племе представлява автономна политическа единица, като може да сключва съюз с други племена. При племето мипсва процесът роене, когато определен негов клан изяви желание да се отдели като самостоятелна единица.
Друга особеност на обществено- икономическото устройства на арабските номади е отсъствието на определени територии на племето. Всяко от големите племена има свой определен периметър, но е съществувал процес на свободна емиграция. Тя протича чрез търсенето на пасбища.
Суровият начин на живот и зависимостта между отделните членове на племето не позволяват възникването на авторитарни форми на управление. Най-сплотяващият фактор е родовата памет.
Поради отсъствието на централизирана власт и правни институции редът и сигурността в доислямска арабия са се опирали на редица неписани закони, главният от които "зъб за зъб, око за око".
Овладяването на камилите като транспортно средство се изразява в активизирането на търговията през арабските маршрути.
арабия и номадските и племена заемат видно място както в международната политика, така и в международните икономически процеси.
Пак за тия протести (девети и десети юли...
Тест за установяване ниво на самооценка