Светската суетня и житейската суматохата по Великденските празници предизвикват нелицеприятни мисли и стимулират поовехналите ни религиозни чувства.
На всеки според манталитета му.
На някои на равнището на учеността им.
На други резонанс с възпитанието.

Усърдно поизтупваме наслоилия се прах върху благоприличието -
и тръгваме към храма.

Клонка за здраве и дълголетие да вземем.

Свещ пред олтара на гузната си съвест
да запалим.

Да оставим яйцето на своите мечти.

Да се помолим за близките.

За себе си.

Да поменем мъртвите.

Правим го искренно.
Понякога лицемерно.
Обикновено - по навик.

Великден е! Ликуй, народе!..

И тогава -
онези -
богуподмазващите се -
оторизиралите се за дилъри на Господ Бог -
изпълзяват като лалугери на припек
от дупките си.
Надявят златотканите одежди -
за да скрият нищетата на грешното си битие
и се уригат на притаен атеизъм
със зле прикрито богохулство.

Те - черните души на Божието отрицание
и платените агенти на червените антихристи.

Прегърнали се с юдите...

Развратничат с Тялото Божие.

Сквернословят.

Блудстват със Словото Божие.

Винят праведните в ерес.

Марин Незнамкой си - инсталиран за ролята
на  Патриарх Български.
О.з. от Държавна сигурност.

Каленик Незнамкъв си -
същия!

Николайча Луд Пловдивски ...

и т.н.,
и т.н...

И трябва аз -
и всички ние трябва - ръка да им целуваме -
Господ за да почетем!

Никога!
По-скоро ще си направя сюнет
и ще приема исляма!
Ще стана мормон.
Или съботянин.
Кришнаит.
Будист...

Имам един приятел от Зимбабве. Религиозен е.
Неговия бог е Калунга.
И си го почиташе подобаващо без посредници - от сърце,
с цялата си душа
танцувайки като чер дявол.

Амин.

Да  им сваляме шапки и целуваме ръце  -
по-скоро Христос да не възкръства,
Мохамед да се обеси,
Кришна да се гръмне,
Буда да се удави,
Йехова да банкрутира!

Аман!

нищо не пречи на вярата ни без посредници!
Но...
кого биха приобщили към Вярата тези хора?!...
На кого биха помогнали?
Кого биха нахранили?
На чия душа биха дали утешение?
Откриха ли те болница или сиропиталище?

Потънали в помпозни и неразбираеми тежки ритуали, те не стигат до хората...
Обаждат се когато трябва да заклеймят Мадона или "Последното изкушение на Христос"... Но не заклеймяват чалгарките и Биг Брадър...
Дават индулгенции на престъпниците, които им строят храмове, за да успокоят гузната си съвест...
Няма да продължавам, защото ми е болно...
Все пак, ако е останала светлина в нашите души, нека поне ние я пръснем сред другите...
Светлината на Вярата, Чистотата и Доброто...

Както винаги си безмилостно искрен!Без заобиколки!Без захарче!Без упойка!
В тези дни и аз си мисля разни работи(не,че през останалото време не го правя).Не знам каква е била религиозността по тези земи,да кажем преди 100 години,но днес със сигурност е мърлява и повърхностна.Колцина християни живеят с ужаса от наближаващият Страшен Съд..?Колцина от всички нас спазват безпрекословно 10-те Божии заповеди..?В този смисъл ,,Погнусата,, от Жан-Пол Сартр е деликатно литературно четиво,сравнено с нашият скапан живот тук!Живот сякаш лишен от Надежда!Живот сякаш лишен и от Любов!И ако е лесно(а то никак не е лесно)да обичаш любима жена,как искренно се обича ближния..?А ближният знаем е всеки човек!Как може да се заобича лицемера и мерзавеца..?Аз незнам!Незнам и не виждам състояние на Изход от нашата българска криза!Невъзможно е добро решение в състояние на нескрит ужас и стрес!Има неща,които не се понасят!В същото време е трудно да бъдем и като Христос!Да прощаваме искренно и дълбоко.Без да ни бъде поискана прошка.Често също съм си мислел и за случващото се,като за Изпитание!И за какво ли ни е нужно,подобно сякаш нечовешко изпитание..?Дали и онези живеещи ,,охолно и нашироко,, за тях също не е едно изпитание..?Дали тяхното не е по-голямо от нашето..?В мъничката църквичка тук и тази година няма да влезна!Дълго и сложно е...Бъди здрав приятелю!

.........

anatema!!!!

защото в България да си свещеник е професия, а не мисия, бизнес е вярата днес, като всичко останало.
И мъките ни вече са толкова големи от безверието ни, без богобоязливостта ни, че и ние като Христос на кръста крещим вътрещно: "Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?"

Припомни ми стиховете на Ботев: ,,О, мой боже,правий боже!/ Не ти, що си в небесата,/ а ти, що си в мене, боже,/мен в сърцето и в душата...,, Из ,,Моята молитва,,

не може да ми развали Възкресението, заедно с всичките си златоткани лицемерия и досадно гъгнене
онова, обаче, което наистина пречи на земята ни да възкръсне е слоят от боклуци...
Всякакви.

Да, това е истината. Но все пак сме в страстната седмица. Може би малко повече смирение, малко повече любов ще ни бъдат от полза." Не съдете, за да не бъдете съдени..."

Много радост във всичко!

текстът ти е чудесен и наистина ме трогна. И се сетих за оня велик филм на Т. Абуладзе, който завършваше със страшния въпрос на старицата "Че какъв път е това, ако не води към Храма?!" В БГ стана така, че никой не си го задава вече този въпрос и няма и нужда от отговора му. Честит празник !

Аз не разбирам така вярата, не че няма истина в това което си написал, вярно е до болка. Но за да влезе Бог в сърцето ти не ти е нужно да вярваш и да се покланяш на "пратениците" му... Тях има кой да ги съди сигурно. Не е нужно и да влизаш в "храма" му. Храма може да бъде навсякъде, можеш да бъдеш чут винаги и по всяко време, стига да си искрен. Все пак, нека е светло в душата и сърцето ти, нека Бог озарява всичките ти дела и мисли и да ги благослови! :-)

днес (5.4.) в 18.45 ч по канал 1 или БТВ за неверниците от свищовско село, дето стреляли в разпятието...