Прочетох тук в Blog.bg един агресивно-атеистичен пост - доста коментиран.
     Замислих се по проблема. 
     Аз съм вярващ човек, без да съм крайно религиозен. Преценявам се като трезвомислещ и знам, че е трудно в традиционно атеистична България да се говори за Вярата в Бог.
    Като се има в предвид, че християнството в днешния му вид ни е наложено с огън и меч, и че религията по нашите земи винаги е играла политически игри със светската власт, та и чак до днес - разбираемо е защо тя се възприема доста противоречиво, без въобще да забравяме  последиците от наследството на войствящо атеистичния комунистически режим.
     От друга страна връзката с корените на изконната  религиозност на древните българи се е прекъснала.
     Традиционно българите са толерантни към всички религии и народности, и това е исторически свързано с битието и генезиса ни на народ. Било е време, когато дедите ни са имали едновременно 
три държави с три различни религии.
    Днес повече от всякога ни е необходима Вярата като морален стожер за да прекрачим през безвремието, в което сме се насадили и зациклили.

    Предстоят ни  Великденските празници - нека се замислим за вярата си в Бога.

    За Вярата.

    Не за църквата.

    Не за религията.