Петък - ден на майстора.
Като ти гледам   работата - да те е...а в майстора.
Хубава работа,  ама българска, т.е. - циганска.
Бог, разправят - бил българин, но след втората ракия -
да добавим оправдание за объркването на автора 
на крилатата мисъл.
Измисляме си небилавици, с които залъгваме и помпим
фалшиво самочувствие, за да воюваме помежду си да ги доказваме.
Създаваме си изкуствени препятствия,
за да ги преодоляваме с ампламб и творчески артистизъм.
Гордеем се и история,
която в много случай би следвало да бъде повод за срам,
причина за коригиране на националните приоритети.
Мярката ни за реалност е толкова изкълчена,
щом смеем да твърдим, че сме една от най-интелигентните нации в света.
Но не сме!
Кого лъжем - нас си или другите.
Другите - не можем. От страни се вижда по-добре,
а ние опъваме сладкия опиум на самоизмамата.
Българина е анархист и еретик - не признава закони,
не тачи бога!
И естествено се самонаказва.
Да се лута във времето, от което въпреки Свети Левски,
е излязъл, губейки естествените си ориентири:
- Цар, Бог, Отечество!
А после турците ни били виновни; евреите, руснаците, комунистите, демократите и т.н. - до безкрай.
Щом не можем да отстраним и игнорираме причината -
в какво се състои интелигенстността ни.
Щом сме толкова умни -
защо сме гладни, голи, боси.
Защо градовете ни приличат на сметища.
Селата като след война.
Защо допуснахме всичко това, което ни връхлита като тайфун.

Но да си гледаме работата.
Сега е ден на майстора - петък.
Усталъците ни цял свят ги знае - 
само ние не ги осъзнаваме.

Имам чувството, че Бог ни е зарязъл на петъка.