Постинг
09.09.2010 12:12 -
Банковата афера - люпилня на олигархия - 4
7 ЧАСТ
"Върхът" конструира мафията като играта "Лего" - от парчета пари, събди и нация
Григор ЛИЛОВ
Северната и южната мрежа за ограбването на парите са като две страни на монетата, посочихвме вчера. "Донорите" на парите заедно с "бушоните" - кредитните милионери и групировки плюс политиците и фараоните са нейния метал. Тупурдията около смърти, полицейски фирми и секретни честоти, прехвърляне на капитали и активи са звонка, донасящ се от играта. Видимата.
На "ези" и "тура" играеше Върхът. Невидимо.
Какво се потули?
В северната връзка на парите играха ОББ, Балканбанк, Кредитна, ЦКБ, Пощенска, ПЧБ и отчасти БЗК и Минералбанк. В южната първите три банки ги нямаше. Останалите ги имаше, допълнени с банка "Моллов", Ямболската, Агробизнесбанк, Стопанска и т.н.
По двете връзки и по банките в конфликт се счепкаха групировките. Първо Г-13 се разпадна, после започна войната за трезорите. Върхът режисираше победи и загуби - даваше на едни, взимаше от други и обратното. Върхът подведе под наказателна отговорност шефове на клонове на банки и ДСК и спаси от следствието техните началници в софийските централи.
Зад решетките е сливенският кредитен милионер Мариан Първи. Той е собственик на десетина чейнджбюра, българо-руска и българо-украинска фирма, на две финансови къщи и акционер в пет трезора. Официалната причина е фиктивното увеличение на капитала на Първи частен земеделски инвестиционен фонд от 20 на 100 млн. лева. Срещу тези пари са теглени не един и два лоши кредити. Ала не откраднатото е същественото!
Негов банкер бе същата Цецка Петрова, за която писахме вчера. Ексизпълнителна директорка на Орсово-Орионовота банка бе финансистката на пирамидата "Нов път" /там е брат й/ и кредитния мултимилионер Иван Христов. Те пък са в северната връзка - в нервния й център Плевен. Христов е известен с връзките си с "Плама" и ограбващите рафинерията структури.
Най-висшите тайни на интересите
Цецка Петрова, човекът на Румен Спасов, набедения дон на приятелския кръг "Орион" се оказа човек и на противника му - другия дон Андрей Луканов. "Мародерът" Спасов и "памперсът" Луканов, както сами се нарекоха в пресата, работеха заедно.
А уж битката бе на живот и смърт. Лукановистът-банкер Атанас Тилев обвини орионовистът Румен Спасов и банкера му Янко Янев за 10 млн. долара лоши кредити. "Орион" върна удара и досъсипа банката. Войната е истинска, но на по-добните етажи.
Заместниците на Тилев и Янев са едни и същи. Заместникът Павел Даскалов е подписвал всичките лоши заеми. Янев бе кредитор на бившия бос на "Кремиковци" Лилян Вачков. Сега Вачков е в "Мултигруп". Защо Янев бе представен за "орионовист"?
Той премълча как Атанас Тилев от "Дару груп" купи банката чрез сметка 667, сиреч с парите на спестителите в нея. БНБ - също и затова я "откупи" от Тилев без му плати нито стотинка. Тилев написа донос за кредитите на "Орион". Но пък забрави най-големите и незаконни заеми от 1990 г. БНБ подкрепи и двамата. Шукеров - човекът на "Орион, като шеф на Валутното управление на БНБ, бе финансирал чрез БЗК на Тилев.
Христо Драганов загази заради изнесени от страната десетки милони долари. В неговото дружество "МИК" бе застраховано имуществото на "Орион". Освен през Агробизнесбанк мънитата минаха през ред трезори. И проправителствени, и антиправителсвени. Има още едно абсурдно попадение - с Георги Христов Драганов. Той се бе намърдал в борда на дъщерните структури на Иво-Недялковата пирамида "Йист-Уест", за която писахме вчера. Пак "орионовецът" - при лукановистите.
Защо?
Сценарият
До 1990 се пазеше в тайна ограбването на нацията. Демокрацията наложи скритото партьорство по задигането на парите. За прикриващ фон Партията организира противоборство - политическо и икономическо. След партийното люспене взломът продължи чрез групировките. Щом теренът на Беров се поизчерпи и далаверата нашумя, върхът се върна във властта и почна открито да задига. Въпросът "Кой е виновен" роди ново "противоборство".
За драматурзите крайния резултат от пиесата се материализираше в чужбинските им сметки. За разлика от България там со благо и со кратце течеше истинското разпределение на парите.
Стоян Шукеров, син на убит партизанин-политкомисар се намърда в креслото си не заради баща си. Той бе направил вече кариера в Москва - в банките на СИВ по международните разплащания със Запада. {Румен Спасов стана бос не покрай кариерата на баща си. Напротив - стоя уволнен и без работа /преди паденото на Живков - бел.авт./. Синът на шефът на "задграничните кадри" на ЦК на БКП добре работи в чужбина - под така нареченото "прикритие". Същият "чадър" - "чадърът" на СДС доскоро имаше у нас. Бе негов експерт по националната сигурност /обвинението е на Ани Крулева - бивша шефка на следствието - бел. ред./} Античервеният вестник на "Ранно утро" на Константин Мишев /съветник на Филип Димитров/ имаше сметки в БЗК - клон "Оборище". Шефът на клона стана изпълнителен директор на червената Орсова банка. Зад вестника бе месарската фирма "Риск", зад нея - член на Висшия партиен съвет на БСП.
Атанас Тилев стана могъщ бизнесмен не заради номенклатурното минало на баща си и своята работа в УБО. Той бе работил като търговец в Европа за дружбата между Запада и Москва - по сделките с тръби за магистралните газопроводи. В България съдружници са му синовете на Дойнов. Дойнов е в "Нордекс". Нордекс е във Виена, но всъщност стои във Русия - в зоната на сенчестата икономика. Красимир Стойчев на "Трон" май също се оказа съпричастен към "Нордекс". Конгломератът е посредничил в покупката на "Мобилтел". Всъщност изглежда бе и купувачът - без гласност. Т.е следите на големия бизнес у нас тръгват от Москва.
Авторът! Авторът!
Дойнов обаче е и Мултигруп. Мултигруп бе и Луканов. С Мултигруп партнира Румен Спасов. Румен Спасов е до премиера. Премиерът воюва с Мултигруп.
Наколо се въртят още ред имена. По задграничните виенски сметки май оперира Любен Гоцев - външен министър в Лукановото правителство и генерал-полковник от разузнаването. Вътре в България за посредник между финансовите интереси на "южи" и "северни" се натисна Премянов. До паричното му сърце стоят Лукановата "Плама" и "Евроенерджи". До парламентарната му душа - Виденов. От едната страна е ДСК и БНБ, от другата - ред банки. Все разчекнати, а всъщност взаимно подпрени.
Човекът, назначил на поста му стопилия се в неизвестността спецразунавач капитан Иван Миладинов /виж предишния брой/ е ген. Гечев от разузнаването. Това е бащата на вицепремиера Румен Гечев. Трета дирекция на "Кинтекс" бе "транзит и реекспорт" /на наркотици и оръжие/. Неин шеф навремето бе полковник Кючуков. Питам се какво е общото между него и убития на Витоша Ламбо Кючуков? При толкова много "съпадения" кой ли ще даде отговор?
В други дъщерни структури на фараона Иво Недялков е Георги Пиримов - създател на гръмналата банка-пирамида ЧЗИБ. Парите за нея дойдоха от Главно инженерно управление - живковата организация за търговия с оръжие. Продукт на това управление бе скандалната фирма "Инко", за която вече писахме. Други пари пристигнаха от ДСК.
Протекцията върху фараонската структура бе на държавно равнище. Балансът й бе заверен от Стоян Дурин - дирегент на националното счетоводство в Министерството на финансите. Сегашният промишлен министър Любомир Дачев също го подкрепи - чрез протекция за "Ийст-Уест интелект". Навремето Дачев е отговарял за специалните производства /вкл. оръжие/ и секретните разработки в бившия Комитет за наука и технически прогрес. В "личен състав" на Агробизнесбанк бе Пенка Виденова - майката на премиера. Това е "защита". Но банката фалира и първа Виденова бе съкратена.
Мегаикономистът Гечев се оказа несменяем. Вижда се вече защо. Висшите интереси контролират парите и раздават "правосъдие". "Вицето" си купи на скромна цена луксозна вила в Бояна чрез ФБК "Борас". Съдружник в нея бе Иван Радев. Днес той е шеф на новата "Юнионбанк". Сигурна, бъкана от пари.
Послеслов
За 3 години по южната и северната връзка се откраднаха и разпределиха повече от 1 млрд. долара. Екшънът не спря дори за миг.
Приятелски и уж неприятелски кръгове редят парите. Не от сега - от десетилетия наред. Между тях като в мелнични колела се върти всичко - фалити на банки, износ на капитал, престрелки, борчета, наркотрафик, смърти, национални секрети, обедняване.
Оцеляват, възмогват се само кръговете. Като свидни деца на Автора - Партията.
----------------------------------------------
Предисторията...
Създаната от правителството на Луканов банка БЗК, освободена с негово постановление от данъци още през 1990 г. раздава първите суми за приятелския кръг "Орион". Стойността им се измерва с близо 100 млн. тогавашни левове, равни по онзи курс на много и много десетки милиони долари. Банкерът на "мародерите", както ги нарече покойния Луканов е в съдружие с Ян и Кевин - синовете на Лукановия приятел и бизнеспартньор Робърт Максуел. Общите интереси се наричат "Баймекс" - Лондон. Синовете на Максуел са без право на глас. С право на глас - Янко Янев, Благой Ганев /син на Иван Ганев - бивш главен секретар при Людмила Живкова/ и Иван Грозев /политически съветник на Васил Цанов - секретар на ЦК на БКП/.
В мир и сговор всичко се пазеше в тайна до 1993. Тогава започнаха спекулативни операции - със захар и други стоки. За тях и участието на Дилян Дорон писахме в предишните части от поредицата. Доставчик бе "Баймекс". Стоката се "изгуби", но парите бяха платени. В крайна сметка - от държавните банки. "Бушоните" изгоряха - от петрички кредитни милионери до обесения син на кредитния бос от Харманли Теню Стоянов-Свинаря. Теню Стоянов пък уби убиеца на детото му в "законна самотбрана". Временно изгоря прикритието - 2 арестувани висши банкери и 1 забягнал зад граница.
После отново настъпи мир и спокойствие. До следващия дележ на парите в България и сговор зца тях в чужбина.
8 ЧАСТ
Непорочното зачатие на трезорите: за всички едни и същи пари и хора
Григор ЛИЛОВ
Приятелски и уж неприятелски родни кръгове мелят България, разказахме в миналия брой. Зачатието на новата банкова система у нас свидетелства за общия им генезис.
Анализът върху възникването на рояка трезори и купищата съпровождащи го документи пораждат поне два парадоксални на пръв поглед въпроса. Възможно ли е било всички нови банки у нас да се направят с едни и същи около 200 милиона лева? Сигурно, щом днес се разбира, че капиталовата основа на хранилащата за пари е като счупена стомна за вода.
Вторият парадокс е многоизмерим. Едни и същи хора първо основаваха банки, после въртяха далаверите в тях, накрая ги фалирваха и въпреки това оставаха "сухи". Същите лица първо създаваха пирамиди, а после ги срутваха - задигайки парите. Пак те първо ограбваха националните финансови ресурси по всички възможни начини - чрез трупане на вътрешен и външен дълг, чрез валутна спекула, чрез тайна приватизация, чрез измукване на печалбите. Накрая те публично питаха:
Какво става в България?
Какви решения на БКП-БСП роиха банките още преди идването на демокрацията, разказахме още в първите части от поредицата. С вълшебна пръчица възникнаха сякаш от нищото нови 59 трезора - бившите клонове на БНБ. Любопитно е писмото на тогавашната БНБ, с която се поставя краен срок за сформирпането им "не по-късно от 30 октомври 1989 година". Какво се случи после на сцената, знаем от първия ред на теътъра, където бяхме поканени като зрители и масовка.
Тези 59 нови "банки" имат две особености. Първата е, че капиталът им е крайно ограничен, т.е. подлежат на лесна скрита приватизация. Втората - че преди "зачатието" бяха просто касиерски бюра, следоветлно след него нямаха нито опит, нито кадри. Какво по-благодатно поле за корупцията и грабежа. Документите сочат, че от тези сейфове изтекоха над 110 млрд. лева. До 1992 г., когато започнаха да ги консолидират - обединяват. Хем да ги закрепят, хем да се скрият следите от кражбите.
Новите финансови пирати
От 1990 г. започна корсарска вълна върху парите на страната и народа. Тя се наричаше основаване на нови банки.
Смело може да се напише, че няма нито една - нито една финансова институция, която да е девствена като сняг при това уж непорочно зачатие. Тук могат да се оформят два етапа: сформирането на първите "частни" банки, фактически държавни, и втора - тяхното също толкова нечисто поколение.
"Правя банките с мои пари", декларира например Валентин Моллов. Как? Първа частна банка възниква с парите на "Кореком", на инженерингови държавни организации, на стопански държавни предпрития. "Честните частници" записват само по някоя и друга акция. Моллов например взима 5 броя за общо 5 000 лева, които по бедност иска да бъдат разсрочени за плащане. Петьо Блъсков успешно го конкурира. И т.н. Но това не пречи на учредителите да си сформират и изберат борда от самите тях.
Още тогава банката е с капитал от 10 млн. лева. Обаче тя трябва да се нарича Първа частна държавна банка, понеже държавата има над 50% от парите. Може и банка-шаран за обикновените акционери. Защото са отпечатани още в началото незаконни акции с поредни номера до 50 000, които не се продават, а се пазят за "основателите". Срещу тях години наред освен дивидента се изплащаше и подарък - по една напълно безплатна акция от увеличенията на капитала.
Това е първото финансово покушение. Второто - ПЧБ става учредител и акционер на печално известната Агробизнесбанк. Третото - бившите изпълнителни директори на пловдивската "пералня" през 1994 г. я напускат вече изпразнена и правят Първа инвестиционна банка. В нея акционери пък са ПЧБ и Агробизнесбанк. Всъщност по цялата верига се въртят едни и същи пари.
Способите на илюзиониста
Подобен е стартът на ТСБ. Подобен е на БЗК. От нея ще се пръкне частната Добруджанска банка. Подобен е стартът на бившата Кремиоквска банка - сега ПИМБ. От нея ще се пръкнат после също нови банки.
По-друга е операцията около възникването на Кредитна банка на "Мултигруп". 5 частни физически лица теглят огромни суми назаем от ДСК - за едва ли не 200 млн. лева! Част от парите се влагат като капитал на банката - само 50 млн. Останалата част - на депозит в същата ДСК при висока лихва срещу ниска и преференцира при взимането на заема от ДСК. лицата - това са основателите на Кредитна банка и Мултигруп. Институциите заработват и не е проблем да се върне дългът. Макар че той е бил просрочен и бавен до последно. Келепирът не е за изпускане. Загубите от операцията плащат вложителите.
Образуването на банка "назаем" е един от способите за тази цел. Другият е чрез размяна на пакети акции. Така едни и същи пари могат да фигурират едновременно като капитал на няколко банки - естествено фиктивен. Например пирамидата "Лекс" на Георги Аврамов - член на Г-13 бе разменила пакети "капитал" с Кредитна банка, ЦКБ, с ПИМБ, ТСБ. Фараонът гръмна и се разбра, че по сметките няма нищо - нито пари, нито капитал. За банките се премълча. Освен размените бяха купили акции на Лекс държавните ОББ, Биохим, ДСК.
ПИМБ размени пакети капитал с Тексимбанк и Елитбанк. ТСБ банк - пък с ПИМБ. Въртележката на тези не повече от 200 млн. лева се въртеше и въртеше - сякаш до безкрай.
Фундаментът капитал - чист мираж
Още един фокус е самото набиране на капитала. При Орсово-Орионовата банка той бе внесен и веднага след това изтеглен от ПЧБ. До преди няколко месеца капиталът можеше да се държи там, където банката избере - обикновено в друга банка. И Господът не можеше да каже дали наистина парите ги има, или ги няма. БНБ разпореди мънитата да са по нейните сметки, но кой знае защо не изпълни докрай собственото си разпореждане.
Още по-удобен инструмент са така наречените финансови инструменти. Навремето един запис на заповед от банка "Биохим" премина в ПИМБ през финансовата къща на Валентин Моллов. Сумата му бе 200 млн. лева. Всъщност операцията осигури ресурс за капитала на банка "Моллов" чрез ресурса на другите банки. След регистрацията на Молловата "звезда" парите отидоха да подпомагат образуването на нови поредни банки.
Последен щрих в набирането на капитала на банките е наглостта. Нникакви оправдания и заклинания не могат да помогнат на БНб да си измие ръцете от отговорноста за раздаваните на ангро лицензи и липсата на всякакъв контрол.
Централната банка не спазваше собствените си наредби и решения. Тя например даваше само вътрешен лиценз /без право на операции в чужбина/ и после го "разширяваше", без да има изискуемия капитал за това. Само в средата на м.г. по този начин работеха 11 банки: Агробизнесбанк, БТИБ, Балканска универсална, Елитбанк, Кредитна, Капиталбанк, ЦКБ, Славяни, Тексимбанк, първа инвестиционна, ТСБ...
Има два уникални случая, за които днес за първи път ще се продума. Две банки - МБИР и МБТР за търговия и развитие нямаха дори минимално изисквания капитал за банкова дейност. Едната бе с 30 млн. лева, другата - 50 млн. при долен праг от 200 млн. Години наред. МБТР - банката за търговия и развитие на братя Боневи държеше офис-апартамент в хотел "Рила" и въртеше задгранични финансови дела. В другата доскоро присъстваше неясна бизнесгрупировка от чужбина. Едва след отеглянето й капиталът {уж} бе нормализиран.
Многоликият Янус
Кредитният мултимионер Гриша Топалов първо ограби Ямболската банка. После - БЗК. Сетне стана шеф в Кристалбанк. През нея се изредиха накуп пиратите. Сред тях е Иван Китов на Бизнесбанката, квесторът Емил Хърсев, борческия Клуб 777 на Валери Димитров. Накрая банката фалира, останала без лев.
Милчо Янакиев бе финасов експерт при Дорон. С Дорон бизнес партнираше убития Цветан Цветанов, за който писахме онзи ден. Бе и една от водещите фигури в банковата консолидационна компания. Негов добър приятел по бизнесинтереси още от 1990 г. е Пеню Хаджиев. Кариерата на Хаджиев също продължи с банковия холдинг, за да се пренесе в БИБ - Българска инвестицонна банка. Общ биографичен детайл е интересен - работата в "Кореком". Онзи Кореком, който по онова време спонсорираше създаването на ПЧБ. И този кръг се затваря.
Сред учредителите, бордовете и висшите сановници и министри върви асансьор. Едни и същи лица стават акционери в един трезор, директори - в друг, висши сановници - в държавата. Схемата на асансьора, пренесена на лист, би заела не една стена.
Сякаш банково-финансовата система бе родово-общинен строй - племето се знае, племето заедно излиза на лов и спори за дележа на месото.
Източник:http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=prestapnost&Number=1942325997&page&view&sb&vc=1
"Върхът" конструира мафията като играта "Лего" - от парчета пари, събди и нация
Григор ЛИЛОВ
Северната и южната мрежа за ограбването на парите са като две страни на монетата, посочихвме вчера. "Донорите" на парите заедно с "бушоните" - кредитните милионери и групировки плюс политиците и фараоните са нейния метал. Тупурдията около смърти, полицейски фирми и секретни честоти, прехвърляне на капитали и активи са звонка, донасящ се от играта. Видимата.
На "ези" и "тура" играеше Върхът. Невидимо.
Какво се потули?
В северната връзка на парите играха ОББ, Балканбанк, Кредитна, ЦКБ, Пощенска, ПЧБ и отчасти БЗК и Минералбанк. В южната първите три банки ги нямаше. Останалите ги имаше, допълнени с банка "Моллов", Ямболската, Агробизнесбанк, Стопанска и т.н.
По двете връзки и по банките в конфликт се счепкаха групировките. Първо Г-13 се разпадна, после започна войната за трезорите. Върхът режисираше победи и загуби - даваше на едни, взимаше от други и обратното. Върхът подведе под наказателна отговорност шефове на клонове на банки и ДСК и спаси от следствието техните началници в софийските централи.
Зад решетките е сливенският кредитен милионер Мариан Първи. Той е собственик на десетина чейнджбюра, българо-руска и българо-украинска фирма, на две финансови къщи и акционер в пет трезора. Официалната причина е фиктивното увеличение на капитала на Първи частен земеделски инвестиционен фонд от 20 на 100 млн. лева. Срещу тези пари са теглени не един и два лоши кредити. Ала не откраднатото е същественото!
Негов банкер бе същата Цецка Петрова, за която писахме вчера. Ексизпълнителна директорка на Орсово-Орионовота банка бе финансистката на пирамидата "Нов път" /там е брат й/ и кредитния мултимилионер Иван Христов. Те пък са в северната връзка - в нервния й център Плевен. Христов е известен с връзките си с "Плама" и ограбващите рафинерията структури.
Най-висшите тайни на интересите
Цецка Петрова, човекът на Румен Спасов, набедения дон на приятелския кръг "Орион" се оказа човек и на противника му - другия дон Андрей Луканов. "Мародерът" Спасов и "памперсът" Луканов, както сами се нарекоха в пресата, работеха заедно.
А уж битката бе на живот и смърт. Лукановистът-банкер Атанас Тилев обвини орионовистът Румен Спасов и банкера му Янко Янев за 10 млн. долара лоши кредити. "Орион" върна удара и досъсипа банката. Войната е истинска, но на по-добните етажи.
Заместниците на Тилев и Янев са едни и същи. Заместникът Павел Даскалов е подписвал всичките лоши заеми. Янев бе кредитор на бившия бос на "Кремиковци" Лилян Вачков. Сега Вачков е в "Мултигруп". Защо Янев бе представен за "орионовист"?
Той премълча как Атанас Тилев от "Дару груп" купи банката чрез сметка 667, сиреч с парите на спестителите в нея. БНБ - също и затова я "откупи" от Тилев без му плати нито стотинка. Тилев написа донос за кредитите на "Орион". Но пък забрави най-големите и незаконни заеми от 1990 г. БНБ подкрепи и двамата. Шукеров - човекът на "Орион, като шеф на Валутното управление на БНБ, бе финансирал чрез БЗК на Тилев.
Христо Драганов загази заради изнесени от страната десетки милони долари. В неговото дружество "МИК" бе застраховано имуществото на "Орион". Освен през Агробизнесбанк мънитата минаха през ред трезори. И проправителствени, и антиправителсвени. Има още едно абсурдно попадение - с Георги Христов Драганов. Той се бе намърдал в борда на дъщерните структури на Иво-Недялковата пирамида "Йист-Уест", за която писахме вчера. Пак "орионовецът" - при лукановистите.
Защо?
Сценарият
До 1990 се пазеше в тайна ограбването на нацията. Демокрацията наложи скритото партьорство по задигането на парите. За прикриващ фон Партията организира противоборство - политическо и икономическо. След партийното люспене взломът продължи чрез групировките. Щом теренът на Беров се поизчерпи и далаверата нашумя, върхът се върна във властта и почна открито да задига. Въпросът "Кой е виновен" роди ново "противоборство".
За драматурзите крайния резултат от пиесата се материализираше в чужбинските им сметки. За разлика от България там со благо и со кратце течеше истинското разпределение на парите.
Стоян Шукеров, син на убит партизанин-политкомисар се намърда в креслото си не заради баща си. Той бе направил вече кариера в Москва - в банките на СИВ по международните разплащания със Запада. {Румен Спасов стана бос не покрай кариерата на баща си. Напротив - стоя уволнен и без работа /преди паденото на Живков - бел.авт./. Синът на шефът на "задграничните кадри" на ЦК на БКП добре работи в чужбина - под така нареченото "прикритие". Същият "чадър" - "чадърът" на СДС доскоро имаше у нас. Бе негов експерт по националната сигурност /обвинението е на Ани Крулева - бивша шефка на следствието - бел. ред./} Античервеният вестник на "Ранно утро" на Константин Мишев /съветник на Филип Димитров/ имаше сметки в БЗК - клон "Оборище". Шефът на клона стана изпълнителен директор на червената Орсова банка. Зад вестника бе месарската фирма "Риск", зад нея - член на Висшия партиен съвет на БСП.
Атанас Тилев стана могъщ бизнесмен не заради номенклатурното минало на баща си и своята работа в УБО. Той бе работил като търговец в Европа за дружбата между Запада и Москва - по сделките с тръби за магистралните газопроводи. В България съдружници са му синовете на Дойнов. Дойнов е в "Нордекс". Нордекс е във Виена, но всъщност стои във Русия - в зоната на сенчестата икономика. Красимир Стойчев на "Трон" май също се оказа съпричастен към "Нордекс". Конгломератът е посредничил в покупката на "Мобилтел". Всъщност изглежда бе и купувачът - без гласност. Т.е следите на големия бизнес у нас тръгват от Москва.
Авторът! Авторът!
Дойнов обаче е и Мултигруп. Мултигруп бе и Луканов. С Мултигруп партнира Румен Спасов. Румен Спасов е до премиера. Премиерът воюва с Мултигруп.
Наколо се въртят още ред имена. По задграничните виенски сметки май оперира Любен Гоцев - външен министър в Лукановото правителство и генерал-полковник от разузнаването. Вътре в България за посредник между финансовите интереси на "южи" и "северни" се натисна Премянов. До паричното му сърце стоят Лукановата "Плама" и "Евроенерджи". До парламентарната му душа - Виденов. От едната страна е ДСК и БНБ, от другата - ред банки. Все разчекнати, а всъщност взаимно подпрени.
Човекът, назначил на поста му стопилия се в неизвестността спецразунавач капитан Иван Миладинов /виж предишния брой/ е ген. Гечев от разузнаването. Това е бащата на вицепремиера Румен Гечев. Трета дирекция на "Кинтекс" бе "транзит и реекспорт" /на наркотици и оръжие/. Неин шеф навремето бе полковник Кючуков. Питам се какво е общото между него и убития на Витоша Ламбо Кючуков? При толкова много "съпадения" кой ли ще даде отговор?
В други дъщерни структури на фараона Иво Недялков е Георги Пиримов - създател на гръмналата банка-пирамида ЧЗИБ. Парите за нея дойдоха от Главно инженерно управление - живковата организация за търговия с оръжие. Продукт на това управление бе скандалната фирма "Инко", за която вече писахме. Други пари пристигнаха от ДСК.
Протекцията върху фараонската структура бе на държавно равнище. Балансът й бе заверен от Стоян Дурин - дирегент на националното счетоводство в Министерството на финансите. Сегашният промишлен министър Любомир Дачев също го подкрепи - чрез протекция за "Ийст-Уест интелект". Навремето Дачев е отговарял за специалните производства /вкл. оръжие/ и секретните разработки в бившия Комитет за наука и технически прогрес. В "личен състав" на Агробизнесбанк бе Пенка Виденова - майката на премиера. Това е "защита". Но банката фалира и първа Виденова бе съкратена.
Мегаикономистът Гечев се оказа несменяем. Вижда се вече защо. Висшите интереси контролират парите и раздават "правосъдие". "Вицето" си купи на скромна цена луксозна вила в Бояна чрез ФБК "Борас". Съдружник в нея бе Иван Радев. Днес той е шеф на новата "Юнионбанк". Сигурна, бъкана от пари.
Послеслов
За 3 години по южната и северната връзка се откраднаха и разпределиха повече от 1 млрд. долара. Екшънът не спря дори за миг.
Приятелски и уж неприятелски кръгове редят парите. Не от сега - от десетилетия наред. Между тях като в мелнични колела се върти всичко - фалити на банки, износ на капитал, престрелки, борчета, наркотрафик, смърти, национални секрети, обедняване.
Оцеляват, възмогват се само кръговете. Като свидни деца на Автора - Партията.
----------------------------------------------
Предисторията...
Създаната от правителството на Луканов банка БЗК, освободена с негово постановление от данъци още през 1990 г. раздава първите суми за приятелския кръг "Орион". Стойността им се измерва с близо 100 млн. тогавашни левове, равни по онзи курс на много и много десетки милиони долари. Банкерът на "мародерите", както ги нарече покойния Луканов е в съдружие с Ян и Кевин - синовете на Лукановия приятел и бизнеспартньор Робърт Максуел. Общите интереси се наричат "Баймекс" - Лондон. Синовете на Максуел са без право на глас. С право на глас - Янко Янев, Благой Ганев /син на Иван Ганев - бивш главен секретар при Людмила Живкова/ и Иван Грозев /политически съветник на Васил Цанов - секретар на ЦК на БКП/.
В мир и сговор всичко се пазеше в тайна до 1993. Тогава започнаха спекулативни операции - със захар и други стоки. За тях и участието на Дилян Дорон писахме в предишните части от поредицата. Доставчик бе "Баймекс". Стоката се "изгуби", но парите бяха платени. В крайна сметка - от държавните банки. "Бушоните" изгоряха - от петрички кредитни милионери до обесения син на кредитния бос от Харманли Теню Стоянов-Свинаря. Теню Стоянов пък уби убиеца на детото му в "законна самотбрана". Временно изгоря прикритието - 2 арестувани висши банкери и 1 забягнал зад граница.
После отново настъпи мир и спокойствие. До следващия дележ на парите в България и сговор зца тях в чужбина.
8 ЧАСТ
Непорочното зачатие на трезорите: за всички едни и същи пари и хора
Григор ЛИЛОВ
Приятелски и уж неприятелски родни кръгове мелят България, разказахме в миналия брой. Зачатието на новата банкова система у нас свидетелства за общия им генезис.
Анализът върху възникването на рояка трезори и купищата съпровождащи го документи пораждат поне два парадоксални на пръв поглед въпроса. Възможно ли е било всички нови банки у нас да се направят с едни и същи около 200 милиона лева? Сигурно, щом днес се разбира, че капиталовата основа на хранилащата за пари е като счупена стомна за вода.
Вторият парадокс е многоизмерим. Едни и същи хора първо основаваха банки, после въртяха далаверите в тях, накрая ги фалирваха и въпреки това оставаха "сухи". Същите лица първо създаваха пирамиди, а после ги срутваха - задигайки парите. Пак те първо ограбваха националните финансови ресурси по всички възможни начини - чрез трупане на вътрешен и външен дълг, чрез валутна спекула, чрез тайна приватизация, чрез измукване на печалбите. Накрая те публично питаха:
Какво става в България?
Какви решения на БКП-БСП роиха банките още преди идването на демокрацията, разказахме още в първите части от поредицата. С вълшебна пръчица възникнаха сякаш от нищото нови 59 трезора - бившите клонове на БНБ. Любопитно е писмото на тогавашната БНБ, с която се поставя краен срок за сформирпането им "не по-късно от 30 октомври 1989 година". Какво се случи после на сцената, знаем от първия ред на теътъра, където бяхме поканени като зрители и масовка.
Тези 59 нови "банки" имат две особености. Първата е, че капиталът им е крайно ограничен, т.е. подлежат на лесна скрита приватизация. Втората - че преди "зачатието" бяха просто касиерски бюра, следоветлно след него нямаха нито опит, нито кадри. Какво по-благодатно поле за корупцията и грабежа. Документите сочат, че от тези сейфове изтекоха над 110 млрд. лева. До 1992 г., когато започнаха да ги консолидират - обединяват. Хем да ги закрепят, хем да се скрият следите от кражбите.
Новите финансови пирати
От 1990 г. започна корсарска вълна върху парите на страната и народа. Тя се наричаше основаване на нови банки.
Смело може да се напише, че няма нито една - нито една финансова институция, която да е девствена като сняг при това уж непорочно зачатие. Тук могат да се оформят два етапа: сформирането на първите "частни" банки, фактически държавни, и втора - тяхното също толкова нечисто поколение.
"Правя банките с мои пари", декларира например Валентин Моллов. Как? Първа частна банка възниква с парите на "Кореком", на инженерингови държавни организации, на стопански държавни предпрития. "Честните частници" записват само по някоя и друга акция. Моллов например взима 5 броя за общо 5 000 лева, които по бедност иска да бъдат разсрочени за плащане. Петьо Блъсков успешно го конкурира. И т.н. Но това не пречи на учредителите да си сформират и изберат борда от самите тях.
Още тогава банката е с капитал от 10 млн. лева. Обаче тя трябва да се нарича Първа частна държавна банка, понеже държавата има над 50% от парите. Може и банка-шаран за обикновените акционери. Защото са отпечатани още в началото незаконни акции с поредни номера до 50 000, които не се продават, а се пазят за "основателите". Срещу тях години наред освен дивидента се изплащаше и подарък - по една напълно безплатна акция от увеличенията на капитала.
Това е първото финансово покушение. Второто - ПЧБ става учредител и акционер на печално известната Агробизнесбанк. Третото - бившите изпълнителни директори на пловдивската "пералня" през 1994 г. я напускат вече изпразнена и правят Първа инвестиционна банка. В нея акционери пък са ПЧБ и Агробизнесбанк. Всъщност по цялата верига се въртят едни и същи пари.
Способите на илюзиониста
Подобен е стартът на ТСБ. Подобен е на БЗК. От нея ще се пръкне частната Добруджанска банка. Подобен е стартът на бившата Кремиоквска банка - сега ПИМБ. От нея ще се пръкнат после също нови банки.
По-друга е операцията около възникването на Кредитна банка на "Мултигруп". 5 частни физически лица теглят огромни суми назаем от ДСК - за едва ли не 200 млн. лева! Част от парите се влагат като капитал на банката - само 50 млн. Останалата част - на депозит в същата ДСК при висока лихва срещу ниска и преференцира при взимането на заема от ДСК. лицата - това са основателите на Кредитна банка и Мултигруп. Институциите заработват и не е проблем да се върне дългът. Макар че той е бил просрочен и бавен до последно. Келепирът не е за изпускане. Загубите от операцията плащат вложителите.
Образуването на банка "назаем" е един от способите за тази цел. Другият е чрез размяна на пакети акции. Така едни и същи пари могат да фигурират едновременно като капитал на няколко банки - естествено фиктивен. Например пирамидата "Лекс" на Георги Аврамов - член на Г-13 бе разменила пакети "капитал" с Кредитна банка, ЦКБ, с ПИМБ, ТСБ. Фараонът гръмна и се разбра, че по сметките няма нищо - нито пари, нито капитал. За банките се премълча. Освен размените бяха купили акции на Лекс държавните ОББ, Биохим, ДСК.
ПИМБ размени пакети капитал с Тексимбанк и Елитбанк. ТСБ банк - пък с ПИМБ. Въртележката на тези не повече от 200 млн. лева се въртеше и въртеше - сякаш до безкрай.
Фундаментът капитал - чист мираж
Още един фокус е самото набиране на капитала. При Орсово-Орионовата банка той бе внесен и веднага след това изтеглен от ПЧБ. До преди няколко месеца капиталът можеше да се държи там, където банката избере - обикновено в друга банка. И Господът не можеше да каже дали наистина парите ги има, или ги няма. БНБ разпореди мънитата да са по нейните сметки, но кой знае защо не изпълни докрай собственото си разпореждане.
Още по-удобен инструмент са така наречените финансови инструменти. Навремето един запис на заповед от банка "Биохим" премина в ПИМБ през финансовата къща на Валентин Моллов. Сумата му бе 200 млн. лева. Всъщност операцията осигури ресурс за капитала на банка "Моллов" чрез ресурса на другите банки. След регистрацията на Молловата "звезда" парите отидоха да подпомагат образуването на нови поредни банки.
Последен щрих в набирането на капитала на банките е наглостта. Нникакви оправдания и заклинания не могат да помогнат на БНб да си измие ръцете от отговорноста за раздаваните на ангро лицензи и липсата на всякакъв контрол.
Централната банка не спазваше собствените си наредби и решения. Тя например даваше само вътрешен лиценз /без право на операции в чужбина/ и после го "разширяваше", без да има изискуемия капитал за това. Само в средата на м.г. по този начин работеха 11 банки: Агробизнесбанк, БТИБ, Балканска универсална, Елитбанк, Кредитна, Капиталбанк, ЦКБ, Славяни, Тексимбанк, първа инвестиционна, ТСБ...
Има два уникални случая, за които днес за първи път ще се продума. Две банки - МБИР и МБТР за търговия и развитие нямаха дори минимално изисквания капитал за банкова дейност. Едната бе с 30 млн. лева, другата - 50 млн. при долен праг от 200 млн. Години наред. МБТР - банката за търговия и развитие на братя Боневи държеше офис-апартамент в хотел "Рила" и въртеше задгранични финансови дела. В другата доскоро присъстваше неясна бизнесгрупировка от чужбина. Едва след отеглянето й капиталът {уж} бе нормализиран.
Многоликият Янус
Кредитният мултимионер Гриша Топалов първо ограби Ямболската банка. После - БЗК. Сетне стана шеф в Кристалбанк. През нея се изредиха накуп пиратите. Сред тях е Иван Китов на Бизнесбанката, квесторът Емил Хърсев, борческия Клуб 777 на Валери Димитров. Накрая банката фалира, останала без лев.
Милчо Янакиев бе финасов експерт при Дорон. С Дорон бизнес партнираше убития Цветан Цветанов, за който писахме онзи ден. Бе и една от водещите фигури в банковата консолидационна компания. Негов добър приятел по бизнесинтереси още от 1990 г. е Пеню Хаджиев. Кариерата на Хаджиев също продължи с банковия холдинг, за да се пренесе в БИБ - Българска инвестицонна банка. Общ биографичен детайл е интересен - работата в "Кореком". Онзи Кореком, който по онова време спонсорираше създаването на ПЧБ. И този кръг се затваря.
Сред учредителите, бордовете и висшите сановници и министри върви асансьор. Едни и същи лица стават акционери в един трезор, директори - в друг, висши сановници - в държавата. Схемата на асансьора, пренесена на лист, би заела не една стена.
Сякаш банково-финансовата система бе родово-общинен строй - племето се знае, племето заедно излиза на лов и спори за дележа на месото.
Източник:http://clubs.dir.bg/showflat.php?Board=prestapnost&Number=1942325997&page&view&sb&vc=1
Не знаят ли за какво протестират протест...
Премиерът Орешарски призна, че е безглас...
Десет афоризма за комунизма
Премиерът Орешарски призна, че е безглас...
Десет афоризма за комунизма
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 47589
