---

               



     Бедният господин Горбачов!
     Всеки път, когато се срещаше с Роналд Рейгън, американският президент го заливаше с потоци от руски вицове. Или, за да бъдем по-точни, съветски вицове, смисълът на които винаги беше да осмеят някой аспект от живота при комунизма.     
     Най-лошото беше, че някои от тях наистина бяха много смешни. 
     Аз особено харесвам онзи за човека, който отива в Москва да си купи кола, плаща я, след което продавачът му обяснява, че щя е я получи на тази и тази дата след десет години. Купувачът се замисля за момент и след това пита: „Преди или след обяд?“. Продавачът, удивен от въпроса, пита на свой ред: „Какво значение има това?“ Отговор: „Ами водопроводчикът ще дойде преди обяд“.
     Както Горбачов знаеше много добре, тези вицове не бяха измислени от някакъв злокобен отдел на ЦРУ; те бяха реални вицове, разказвани от реални руснаци. Той сигурно знаеше и че, макар хората на Запад също да разказваха вицове за ядовете не ежедневието, там не съществуваше нещо такова като цяла категория вицове за капиталистическата система като такава.
     Но ако ги беше имало, неговите сътрудници със сигурност щяха да му ги донасят, допринасяйки за една все по-ескалираща надпревара във вицове между двете суперсили.
     За някои коментатори от 80-те години съществуването на този вид хумор в комунистическия свят придоби дълбоко значение. То демонстрираше несломимата природа на човешкия дух, живеещ в потисничество; фактът, че комунизмът създаде такова огромно количество вицове показваше колко страшно потиснически беше той, а упоритата съпротива на този хумор изигра важна роля в подкопаването на съветското владичество. В края на краищата то се оказа надсмивано до смърт.
     Бен Луис, режисьор на документални телевизионни филми и човек, притежаващ добри познания по руски и немски езици, както и любопитна, но скептична мисъл, си поставя за задача да провери тези твърдения. Той е пътувал из бившия Съветски Съюз, събирайки вицове, разследвайки полицейски архиви, интервюирайки карикатуристи, дисиденти, политици и заклети комунисти. Резултатът е една увлекателна книга, която, макар и написана в решително не-академичен стил (ние може би узнаваме прекалено много за разговорите в леглото с неговата източногерманска приятелка), се ангажира със съществуващите теории и твърди, че повечето от тях са грешни. Междувременно тя успява да разкаже и множество вицове.
     Породил ли е комунизмът едно безпрецедентно количество хумор? Луис изследва наличните свидетелства за хумора по време на фашизма и заключава, че комунизмът при всички случаи се е справил по-добре. Но какво всъщност означава „да се създаде“ един виц? Точните източници на повечето вицове са неизвестни; в някои случаи обаче става ясно, че някои от вицовете са се появили далеч преди раждането на Съветския Съюз.   Луис дава един поразителен пример: историята на овцете, които се опитват да напуснат страната, обяснявайки на граничарите, че искат да излязат, защото тайната полиция е получила заповед да арестува всички слонове. „Но вие не сте слонове“. „Опитай се да обясниш това на тайната полиция“. Този виц, оказва се, може да бъде открит в една персийска поема от 12-ти век.
     (Бих могъл да добавя още няколко примера. Един от неговите вицове, „вярно ли е, че половината от Централния Комитет са идиоти?“ „Глупости, половината от Централния Комитет не са идиоти“ е версия на една история, която се приписва на Дизраели: „Господин Председателю, оттеглям думите си. Половината от членовете на Кабинета не са гъзове“. А що се отнася до вица за руснаците, които обявяват, че скоро човек ще кацне на слънцето – „Но господин Брежнев, космонавтите ще изгорят!“ „Вие да не ме мислите за глупак? Те ще кацнат през нощта!“ – то аз ясно си спомням, че съм го слушал в училищния двор, преди 40 години, само че отнасящ се до ирландската космическа програма).
     Едно от откритията на Луис звучи малко очевидно, но въпреки това е доста интересно: той твърди, че златното време на съветските вицове е дошло след „размразяването“ на Хрушчов, когато, общо взето, вицовете престанаха да бъдат повод за попадане в затвора.
     Едно друго заключение е също интересно, но по-малко очевидно: той твърди, че самият режим е използвал хумора и че войните на вицовете са били водени „между две страни, които са решили да водят война на територията на смеха“.
     Кои са доказателствата за това? Луис започва, предлагайки примери за садистичния хумор на Сталин, заиграващ се с идеята, че той е тиран или бюрократ – и изискващ от събеседника да се смее над такива комични представи. Това едва ли е било някаква равностойна битка.
     По-убедително е изследването, което Луис прави на „сатиричните“ списания, публикувани от режима, където той открива дребни шеги за неща като опашки, недоимък и подкупи. Означава ли това (както допуска той), че и двете страни са окупирала една и съща „територия на смеха“?
     Бен Луис не поддържа тезата си до горчивия край; той отбелязва, че самият Горбачов, спорейки с колегите си, е използвал съществуването на вицовете за комунистическата система като доказателство за това, че тя трябва да бъде реформирана.
     Но според мен той подценява значението на централната категория от тези вицове – ядрото, най-добрите от тях. Онова, на което разчитаха те, беше вътрешната абсурдност на официалната Съветска доктрина, реторика и пропаганда – не само защото тя беше абсурдна, а защото беше официална (по начин, по който никоя капиталистическа доктрина не би могла да бъде).
    „Каква е разликата между комунизма и капитализма?“ „Капитализмът е експлоатация на човек от човека. Комунизмът е точно обратното“.
     „Капитализъм стои на ръба на пропастта. Той скоро ще бъде задминат от комунизма“.
     „Научен ли е Марксизмът-Ленинизмът?“ „Не, без съмнение. Ако беше научен, първо щяха да го изпробват върху животни“.
     Тук може би ние най-после откриваме вицовете, които единствено комунизмът можеше да създаде. И макар че може би не са го свалили, те все още могат да ни кажат нещо важно за това защо той падна.

                             
                                             Написано от Ноел Малкълм  

---

„Научен ли е Марксизмът-Ленинизмът?“ „Не, без съмнение. Ако беше научен, първо щяха да го изпробват върху животни“.

Във ВИФ един колега се оплаква на друг:
-Няма по тежка сесия от тази в нашия институт.
-Че какво ,колко изпита са?
- Не знаешли,десетобой и КПСС:))))

Отива един руснак в Щатите на гости.При заминаването си,домакинът го пита,дали му е харесало,а руснакът отговаря:Не,защото си нямате "фън"!
Американецът се зачудил,тъй като се бил постарал да допринесе за забавленията на госта си,по време на гостуването,а руснакът продължил:Нямате си фън,защото си имате всичко.А ние,когато си купим някоя дефицитна стока,цялата махала ни завижда!

Грузинец се хваща на бас, че ще отиде в Москва и на другия ден ще се върне с "Волга".
Така и станало, върнал се след един ден с чисто нова "Волга". Попитали го как го е направил, а той отговорил: "Отидох при началник склада, извадих парите и му казах - Една на теб, една на мен." И той се съгласи веднага! :)))

Един от любимите вицове на Роналд Рейгън. На въпроса "Какво пречи на комунизма да се развива?", отговорът на Рейгън бил: "Четири неща - зимата, пролетта, лятото и есента."
Севделин Панев

сборника "Златната решетка" на проф. Иван Славов? След Дестеи щяха да се избият за тая книга. Съдържаше стотици антикомунистически вицове, които професорът беше събирал през предходните 45 години.

Янкито се чуди как да го подхване за човешките права, за свободата на словото и му казва:
-У нас всеки може да застане пред "Белия дом" и да вика долу Картър
Брежнев му отговаря:
- Че то и у нас може да застане човек пред Белия дом/Думата/, дори пред Кремъл и да вика -Долу Картър...

една сутрин плаща всички мекици и казва да се раздават безплатно. Народът започва бой за мекици. Когато го арестуват арх. Чинков казва:"Искам да видя как ще бъде през комунизма!". Осъден е на 5 години затвор. Влизайки заявява спокойно: "Това е единственото място без опашки!". След намесата на ген. Шарл де Гол арх. Боян Чинков е освободен предсрочно.

А най-големия виц за комунизма е че за него обвиняват руснаците и китайците ;-).

А теоретичните му бащи са немски евреи, при това Маркс е погребан в Лондон и в книгата си критикува англо-саксонския модел ;-).

А да не пропусна и важен аспект - Хегел, и тоя требе да е руснак или китаец.

"Теза + Антитеза = Синтеза" - основите на "бинарното" мислене :-).

Ляво/дясно, синьо/червено, добро/зло и т.н. СССР/САЩ ;-))).

Доста хора по форумите реагират като бик на червено на разно-образни идеи. Или тяхната или никоя.

http://www.youtube.com/watch?v=LNy8r-ZgKgQ

За да не ни упрекват в "бинарно" мислене....нека е ..."тринарно"!
http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=zADWoOD2yIw#

Нашите тенори са зле с пеенето, за разлика от пиенето. Затова червения дявол го виждат църен.

след задълбочен технически преглед установили, че цялата енергия отивала
в свирката

Ами защо няма вицове от Аушвиц? За Гуантанамо да не говорим. И за "Федералната резервна система" няма. Защото са страшта реалност. А страшният комунизъм го имаще само в "Гласът на Америка", ""Свободна" Европа" и т.н. Ако социализмът е бил трагедия (не, не беше, гражданската война е трагедия) та ако е бил, то е бил ОПТИМИСТИЧЕСКА трагедия. И накрая - един от хубавите вицове:
Партийно събрание 1959г. Приемат в Партията дърт циганин. Въпрос:
- На колко си години?
- 15
- Как така
- Ми то, преди 9-ти не беше живот.
- Аха. А ако трябва да дадеш живота си за Партията, ще го дадеш ли?
- Давам го бе. То един живот...
И друг, прогресивен виц:
Американски шпионин докладва в ЦРУ от България. "Нищо не разбирам. Тук никой не работи, а плановете се изпълняват. В магазините нищо няма, а по къщите всичко има. Всички говорят против властта, а на избори гласуват за нея."
Всъщност, това не е виц. Нямаше безработица, затова дисциплината и трудовото напрежение бяха ниски. Стоките бяха евтини и се разземаха щом се появят в магазина. А на избори се гласуваше "за", защото КАЧЕСТВОТО НА ЖИВАТ НЕПРЕКЪСНАТО РАСТЕШЕ.