---

      Северна Корея  плаче истерично за смъртта на Ким Чен Ир - слънцето, въздуха и съдбата на цял народ.
     Е, така щяха да плачат неутешно  сите българчета за правешкия копанар, ако не бяха го изпързаляли дургарчетата му през ноември`89, но това е друга тема.

---

Дойде ми на ум вица за "прогледналите котенца" ... но все още има "комунистчета" .Неизбежноста доказва ,че все някога ще прогледнат.Тук става въпрос за цяла сляпа нация.....

ето един чудовищен случай, който явно медицината би била безсилна да интерепретира - шизофрения, обхванала една цяла нация...

няма какво да му мислят.

Щото домашните компютри са забранени там.

Да не повярваш, че това се случва днес.
Пълно оскотяване. И по-лошо.
Нямам думи.

Нима у нас няма още червени бабички, които още плачат за соца?
Тия сигурно са от платения партиен актив-има защо да плачат!!!

Чак не ми се вярва...

Бог забавя, но не забравя!!! Поредната комунистическа гнида пое към Отвъдното!

Същото е било и в България през 1953 г.,когато се е гътнал чичко Сталин!
Който не вярва да прочете ,,Задочни репортажи за България" от Георги Марков.
Комунистически изроди!

Късат се от рев - сякаш Бог е умрял!...
Масова психоза...

от книгата на Владимир Буковски "И вятърът се завръща".
Идеален случай да споделя един от тях:
"Смъртта на Сталин разтресе нашия живот из основи. Занятия в училище практически нямаше, учителите плачеха и ридаеха и всички ходеха с подпухнали очи. По радиото предаваха безкрайни траурни маршове и някак си се усещаше безвластие.
Някакъв човек крещеше плачливо от прозорците на очната болница: " Сталин умря, а аз съм тук!"
Не се чуваха скандали и караници в двора, а хората си говореха съвсем открито : "За кого ще се умира сега ? За Маленков ли ? Не, за Маленков хората няма да тръгнат да умират!"
Огромни, неуправляеми тълпи се стичаха по улиците към Колонната зала, където лежеше Сталин. Усещаше се нещо зловещо в тази необятна, мълчалива и мрачна тълпа. Властите не се решаваха да я задържат, бяха заградили само някои странични улици с няколко реда автобуси и камиони и тълпата течеше без край. Ние се бяхме изхитрили, и по покривите и чердаците стигнахме до "Национална" и оттук , от покрива видях това море от глави. Буквално вълни бушуваха в това море, разделяше се тълпата, напираше, отстъпваше и изведнъж в една от пресечките под нейния натиск се залюля и се обърна един автобус, точно като слон полегнал на една страна. Няколко дни продължи това шествие и хиляди хора загинаха в тая блъсканица. Дълго след това по "Горки" се въргаляха копчета, чантички, галоши, хартийки. Даже в устите на лъвовете пред вратите на музея на революцията, някой беше пъхнал по един галош.
В деня на погребението накъсано започнаха да вият фабрики и заводи, започнаха да свирят коли и локомотиви, ставаше нещо непоправимо, страшно. Как ще живеем занапред ? На кого ни оставяш, Бащице ?
Но ето че минаха почти две години, а ние все така си живеехме, във всеки случай не по - лошо и това само по себе си беше кощунство. Животът не спря. Възрастните все така си ходеха на работа, а ние - в училище. Излизаха вестници, радиото работеше, а в двора всичко си беше по старому - същите скандали и разправии. За Сталин

си спомняхме все по-рядко, а аз недоумявах: нали Господ умря, без когото нищо не можеше да се случва...В същото време като тежки облаци плъзнаха упорити слухове за разстрелите и изтезанията, за милионите измъчвани в лагерите, освободиха лекарите - вредители, разстреляха Берия като враг на народа, а слуховете пълзяха ли пълзяха, като някакъв глух ропот.
"Най - главният враг на народа - това е Сталин!" Удивително как бързо повярваха в това хората, тези същите хора, които преди две години се задавяха от плач на погребението му и бяха готови да умрат за него. Изглежда, че те винаги са го знаели, просто не искали да говорят. Накрая това официално беше обявено на партийния конгрес и всичките тези вестници и радиа, книги и списания, филми и училищни учебници, които толкова дълго говориха за неговия гений, се заеха да осъждат неговите "грешки" и " извращения". Всички, които години наред професионално се занимаваха с възхвалата му, сега уверяваха, че нищо не са знаели преди: или не са знаели или са се страхували да кажат. Аз не вярвах на тези които казваха, че не са знаели - твърде леко те възприеха новото знание. А и как можеш да не забележиш смъртта на милиони хора, смъртта на съседи и приятели ?
Не вярвах и на тези, които казваха, че са се страхували - твърде високи чинове получиха те за своя страх. От страх можеш да си мълчиш, можеш да избягаш или да се скриеш, можеш накрая да се съгласиш с този от когото се страхуваш, но кой ги е заставял да съчиняват оди и хорали, да се напъват за генералски чинове и членство в ЦК ? От страх не се получават сталински премии и не се строят вили. Разказват, че на конгреса някой изпратил на Хрушчов бележка: "А вие къде бяхте тогава ?" И ето че Хрушчов след като прочел бележката, попитал "Кой написа това ? Да стане!" Никой разбира се, не станал. "Значи, ето - казал Хрушчов - тогава аз се намирах там, където сега сте вие". На много хора този отговор се харесал, на много им се сторил убедителен - аз презирах и двамата - и Хрушчов и автора

бележката. И на двамата, знаещи истината, не им е достигнала смелост да я кажат открито. Но и двамата са могли да не бъдат там, където се е изисквала смелост, никой не ги е карал да бъдат в тази зала, близо до властта.
Как е могло да се случи така, че хората и до ден днешен да се страхуват да станат ? Как е могло един човек, хайде нека да са десет човека, да вземат властта и да държат всичи в страх или в неведение ? И кога е започнало всичко това ? Изглеждаше, че Хрушчов всичко обясни и даде отговор на всички въпроси. Поприказваха, разбраха се, пуснаха невинните, поменаха убитите и животът можеше да продължава. За нас, и особено хората от моето поколение, въпросите тепърва започваха. Ние, които не познавахме довоенния живот, които не бяхме опитали от комунистическата догма, ние се съмнявахме в самите основи на този живот.
Все пак бяха успели да ни внушат,че комунизмът е най - прогресивното учение, а Сталин е негово въплащение. И изведнъж Сталин се оказва убиец и тиранин, ужасяващ изрод, с нищо по-добър от Хитлер! Какви са тогава тези прогресивни идеи, ако те пораждат Сталин ? Каква е тогава партията, ако тя издига Сталин, но не може да го спре ? Страхувала ли се е или не е знаела - не е ли все едно ? Нали и ето сега, когато всичко се разкрива, те се страхуват да станат. Първият и най - очевиден извод се набива на очи: система, построена върху еднопартийно управление, ниезбежно ще ражда Сталини и после няма да може да ги спира, такава система винаги ще унищожава опитите да бъде създадена опозиция, алтернатива.
По това време много се говореше за вътрешнопартийна демокрация, но на нас това ни звучеше неубедително. Защо тази демокрация трябваше да бъде само вътрешнопартийна ? Какво, останалите не са ли хора ? Ние не сме избирали партията, те се избират сами себе си. И излиза, че същите тези хора, които са породили и поддържали Сталин, пак са тръгнали да установяват висша партийна справедливост, по пътя на демокрацията. Пак ще говорят от името на народа, който не ги е

избирал за това. Същите негодници, които 30 години ни лъгаха за Сталин, сега ще ни лъжат и за партийната демокрация. И кой ще повярва в това? Та нали в крайна сметка нищо не се е променило - ако засега, временно не убиват милиони хора, къде е гаранцията че това няма да се случи утре ? Системата е същата, хората са същите. Даже никой не е наказан, никой не е осъден.
А и кого да осъдят ? Всички са виновни - и тези които са убивали, и тези които са давали заповедите, и тези които са ги одобрявали, и даже тези които са мълчали. Всеки в тази изкуствена държава изпълнява ролята, която са му определили и за която са му платили - голям кървав спектакъл. Ето, да вземем моите родители - скромни, тихи, честни хора. Обаче са журналисти, самите те са създали тази пропаганда, която така подло ме излъга и която беше призвана да оправдава убийствата или да ги премълчава. Един голям очерк на баща ми, се харесал на Сталин и по негово лично разпореждане го приемат в Съюза на писателите - станал писател. Това е било съвсем неотдавна, все едно вчера. Всички се радваха и го поздравяваха. Очерка го предаваха по радиото, печатаха го в "Правда", издадоха и отделна книга. На какво толкова се радваха всички ? Той си изиграл отредената роля и главния палач го наградил. Какво ме интересува мен, с какво точно ще оправдават съучастието си ? Дори и да са тези, които са ме отхранили.
А самият аз, да не би да съм с нещо по - добър ? Не стига това, че съм ял техният хляб - ами още съм бил пионер, участвал съм в работата на тази страшна машина, която произвежда или трупове или палачи. Да не би да ми става по - леко, че тогава не съм разбирал всичко това ? Да не да му става леко на човек, когато разбере, че случайно, без умисъл е станал съучастник в убийство ? Навярно и аз така щях да вървя, стъпало по стъпало, от пионерите при комсомолците, после в партията, все едно преминаващ в по - горен клас. След 40 години, може би приветливо щях да махам с ръка от трибуната на народните маси или щях да подписвам

заповеди за арест. А когато остарея моите деца ще ме попитат: "Ти къде беше ? Защо мълча ? Как можа да допуснеш всичко това?" И моят хляб щеше да им приседне в гърлото."

Деба и изродите му!

За първи път виждам такъв масов зловещ човешки вой. Имам чувството, че глутница вълци посред нощ в гората по-малко би ме уплашило от това ужасяващо виене. Идеите "чучхе" явно разчитат на приравняването на хората със зверовете или на превръщането им в зверове.

Аз си спомням как изкарваха майка ми и баща ми да плачат за Гошо Тарабата /Мастиката/. Дойдоха в къщи и ги заплашиха, че ще ги следят. Мен ме изкарваха да плача за Сталин по линията на училището. Дойдоха висши функционери и ни заплашиха с изключване от училището ако не плачем, с ТВУ, с изпращане на родителите ни по лагери и т. н. Циркът бе пълен, като този от клипа. Идиотите по цял свят си приличат.
Този псевдострой го поръча Западна Европа на Карл Маркс за внедряване в Русия с цел разбиването й от вътре. Вирусът се оказа обаче много устойчив и се върна чак до средата на Германия, която също инвестира в тази програма. На изток сгигна чак до Корея. Нас този вирус ни унищожи. Отчуждяавянто на хората от земята, от стоката, от труда, промени ценностната ни система и мисля, че за нас вече бъдеще няма. Нищо, че не плачем като тези с главите, подбони на павета. За нас ще плачат тези, на които сме дали нещо на света, защого този вирус, дето сега треска северокорейците вече ни е свършил и нищо не може да ни разплаче.

Представете си какво им се пише на хорицата, които изобщо не реват или които не реват с достатъчно чувство.

Е, утре ще се прегръщат защото сина му го наследява. въпроса е какво ще правят, когато прозрат, че светлото бъдеще няма дадойде?

sedime s nekolcina 4eski priateli, rodeni 1989-1992,

te izobsto ne sa poznavali Vaclav Havel, no ot roditelite sa polu4ili 4uvstvoto za uvajenie kam tozi 4ovek. Opitvat se da za4itat 4ast ot monolozite na negova piesa. piem bira i sme slojili na masata 4eskoto zname s edna 4erna lenti4ka.
kazvam lenti4ka i se sestam za reza4a na lenti4ki, niakaksi mi se iska da priznesa sa4etaniet Boiko Zarezan. minavat hora i proiznasiat na nemski Havel. digame 4asite i kazvame Havel. te sa tazni. az pove4e ot tiah i pak se sestama za Borisov Zarezan. po-tazen sam zastoto edin den moite deca rodeni 2008 i 2010 ako sediat niakade na po 4asa, ako e umrial vaprosniat Borisov, 4e niama da imat na masata nasiat trikolior s 4erna lenti4ka a ste se karat zasto Berbatov berbato e otisal na pogrebenieto na Sir Frcnigazov a ne e otsko4il do Orlandovci da vidi kak pogrebvat Borisov v groba na Tato Jifkof.

dopivam vtora bira. Studeno mi e. kra4mata e po4ti prazna. na nasata masa e tiho. plastame i si tragvame. ve4e sme navyn i se vrstam da vzema znamenceto. masata e prazna. namiram go dignatao visoko sred podaracite ostaviani ot srde4ni posetuiteli. Slojeno e pod snimka na Havel s negov podpis. Ne - ne e bil tuk- az biah pri nego- kaza kra4maria na cist 4eski ezik.

otvan si kazvame Ahoj i vseki mu po patia nesto go otvezda. Otide si 4ovek koito mileese za demokracia i grajdansko obstetvo i makar ne vseki da polu4i kakvoto se stremese, toi pomogna na vsi4ki 4ehoslovaci pone da se opitat, bez da rezna nito edna lenta pri otkrivaneto na magistaralata na demokraciata zastoto nenevizdase oficialnostite, admistriraneto i nagajda4estvoto. Posledno kogato go vidiah na edin miting nedaleko ot Praga bese s pulover i protridi dynki i riza 4iato iako krivnal na pulovera ni kazvase- Bohem ste buda dokraia.

А бе, те хората са добре психически обработени, това е ясно като бял ден. И у нас в миналото са се случвали подобни неща. И част от нашия народ ги е изживявал. Смъртта на цар Борис Трети, на Сталин. При Димитров не бе чак толкова, колкото при Сталин. Винаги е имало подобни сцени, къде от безгранична любов, къде за прикритие, къде - да не останем по-назад от другите. И за Кенеди плачеха американци. Това си е житейска философия на много хора по Земята, особенно на тези които са били верни слуги на властта, която е установил съответния управник. Но мене друго ме впечатли. Нашата пропаганда орева орталъка за мизерията в Северна Корея. За съжаление на пропагандаторите, в показаното кратко клипче по повод смърга на диктатора на Северна Корея, не видях дрипльо. Видях добре облечени хора, не с еднакво а с най-различно облекло. Това ли е мизерията, която ни сервират всеки ден медиите. Не че им вярвам, но поне да не бяха ги показвали. Така те се саморазобличиха. Някога преди 30 години, нашите партийни ръководители плямпаха същите приказки за Китайците. През 1996 година имзах щастието като моряк да посетя Китай. Ей Богу, същата ситуация. Навсякъде добре облечени хора, но също така не видях дрипльовци. Тъй като от 37 години служба по моретата, 28 години съм бил все на кораб, съм се убедил в наглите лъжи на черната пропаганда на някои медии. Включително и нашата. През 1967 год. случайно бях очевидец на войната Израел - Египет. Докато нашата пропаганда хулеше Израел, Израел казваше добри думи за руското въоръжение, споменавайки слабата военна подготовка на арабите, което си бе чистата истина. Така че съвет към пишещите по-горе, и на четящите, и на слушатели и зрители - не вярвайте на пропагандата. Ако имате възможност, съпоставяйте, не се оставяйте да ви будалкат.

Боре, все тая. Отиде си един Ким, идва друг Ким...

Ако наследникът му покаже, че всичко ще продължи без промяна, няма да има по-щастливи от онези, които сега тупат с юмрук по плочите, за да демострират решителност и непоколебимост за продължаване в същия дух и така нататък. Да му мислят онези, за сметка на които тези реват, та се късат при мисълта дали всичко ще продължи по същия начин, или синчето ще ги изпорти и остави на съвестта на онези, чиито фамилии са разгонили в името на другаря Ким.

Тия плачат, че си нямат атомна бомба да докажат скръбта си на неверниците, които пречеха на другаря Ким и на целия севернокорейски народ да изразяват чувствата си по-видимо и свободно.

В началото, в училището - на втори план се вижда как поредният клас се строява за да поеме щафетата с рева.
След това кадъра в общия план на площада откъм гърба на статуята на Аятолаха зад тръшкащите се стоят прави и ги наблюдава група от хора, но не толкова активни в оплакването. Реда ли си чакат или нямат ентусиазма да отдадат необходимата почит? Личи си, че се изреждат в дружното ореваване.
След кадрите с първите тръшкащи се на колене мъже, преди кадрите с плачещи в същата поза жени, но отстрани малко по-далечко се вижда една групичка от четерима наблюдаващи мъже. Познайте каква е функцията им и от кои службици са тези люде?
Най-интересна е ситуацията в 1:20 м., когато се виждат четерима изправени младежи - първият кляка на колене и навежда глава, както го правят останалите; вторият рязко се свлича, а третото момче дълго се оглежда наоколо ... Показателна сцена.

Зад тази бутафория и масов естествено-принудителен цирк - хората си вървят по пътя и не обръщат внимание непоказвайки никакво съпричастие...

Представете си в една относително свободна държава като нашата, колко корейци има и как се котира нашият Ким-пожарникар....
А в една откъсната като концлагер Корея, лишена от връзки със света, съвсем нормално е, техният Боко да е религия...

дали пък, не мислим еднакво...:)))

Партийно и административно организирана печал...
Наистина не е добре де не ревеш /ръкопляскаш, осъждаш публично и т.н./, когато партията повелява да ревеш /ръкопляскаш, осъждаш публично и т.н./ - може да има лоши последици за самия тебе...
Когато почина Брежнев, две момичета от нашия клас /новината ни я пуснаха по училищната радиоуредба насред часовете като нещо изключително важно/ съвсем искрено си се разплакаха...питаме ги защо плачат, а те отговарят: "Сега ще има война!"
Е как човек да одобрява една политика, която /дори ако оставим настрана физическото унищожаване на другомислещите/ превръща хората в идиоти и зомби?

Благодарности на novitejivotni за текста!

При битката за Москва е имало картечници ЗАД защитниците - а някой се опита да дезертира, а е гушнал букета. Нищо чудно и извън камерите да има подходящо въоръжени милиционери.
Между другото единственият дебел северно кореец, беше именно Ким Чен Ир. Сега и сина му гледам е тръгнал натам. На фона на стотиците хиляди починали от глад това си е комунизъм в чиста форма.

Да беше прочел нещо за комунизма,пък тогава си прави квалификациите!А картечници,доколкото ги е имало,са били точно за дезертьорите,ако знаеш значението на това!Но едва ли!

само 2-3 от най-ревящите отпред бяха с бузки, другите всички са суперелегантни.

Другарюююю, другарю! Не само че съм чувал и учил (до 89-та може да не знаеш ама дори и в унивеситета имахме предмети като История на БКП и Основи на комунизма), но и съм живял достатъчно за да знам. Само комунист може да избива собствения си народ (направи си справка със Сталин, Ленин, Берия, а у нас Народния съд и т. н.)
А на теб като ти харесва толкова много този строй, що щеш тука? Я бегай бързо към С. Корея, че току виж и там настъпили промени. Ти плачка ли много, като не избраха пак гейчето да те (ръко)води към светлото бъдеще?

картина на човешко падение.Ние също не сме в по-добро положение...Като гледам как целият народ е застанал в поза партер пред един бандит...Каква и в какво е разликата?!

Страшно е! Дали страхът не ги вкарва в роля? Горкото човечество!:(((

Писателката Барбара Демик пише в книгата си „Няма на какво да се завижда: Животът на обикновените хора в Северна Корея“, издадена през 1994 г.:

„Млад студент от Пхенян нищо не чувстваше в душата си, докато всички наоколо ридаеха. Цялото му бъдеще зависеше от това как ще плаче. И това не засягаше само кариерата и членството му в Работническата партия, но и самото му съществуване. Това беше въпрос на живот и смърт“.