Ако сте беден човек, няма никакво значение дали обичате премиера на страната. На никого не му пука дали подскачате от възторг или псувате юнашки. Дреме им на социологическите агенции какво мислите и защо се вълнувате. Те си имат стратегическа цел и добре се хранят от допустимите грешки.
     Няколко километра нови магистрали, посипани с трикольорни лентички и спортна зала с алчен управител са достатъчни за всенародната любов. Е, и няколко часа сред оцелелите от наводненията – стигат. Прибавям и две-три оставки. Картината има завършен вид и няма никакъв смисъл да се ровим в някакви режисирани скандали, които плуват като мазни петна в надигащите се язовирни води. Шлюзовете са почистени и всичко ще оттече с пролетното топене.
     Барабар с осчетоводените бонуси, които се появяват и изчезват като любим номер на ловък фокусник. Остават щастливите хора в спокойната балканска държава.
     Ако сте беден човек обаче, няма как да не се разпознаете в една класация, която категорично забива милата ни родина в дъното на бедността. И нищо чудно да ви стане криво и да посипете главата си с пепел. Може чувството ви за вина така да ви обсеби, че да ви докара и депресия. Неприятно. На фона на успешното управление на страната вие сте обикновен цирей. Заради жълтите стотинки, с които живеете, всички останали трябва да се срамуват. И най-вече премиерът.
     Гадно е да си вожд на бедняци. Унизително е даже. Налага се министър-председателят да се оглежда в убийственото пренебрежение на горделивите и много по-богати европейци. А това дразни самочувствието. Може да не разбира какво му казват, но усеща ледената самота в топлия дом на обединените народи.
     И понеже сте беден човек и обикаляте пазарите с надежда да попаднете на промоция и да се нахраните с консерва с изтекъл срок на годност – си мислите, че цялата държава тъне в мизерия.
     И гадният пастет, който мажете върху филия хляб, ви се услажда като истински хапки с черен хайвер. И пуловерът от магазина за втора употреба сияе на раменете ви като последно творение на Benetton. И смачканите обувки със забравен произход топлят краката ви като истински Bata. И бистрият билков чай, с който лекувате сезонния грип, е като реклама за вълшебно хапче. И даже леденият вятър на дългата зима е полъх от ски ваканция в Пампорово.
     Държавата тъне в мизерия… Не го казвайте на глас. Вождът на бедните наскоро надникна в банковите сейфове и откри огромни спестявания. Бели пари за черни дни. Стоят си там и никой не иска да ги харчи в моловете, супермаркетите и в новите курорти. Е как няма да ни тъпчат в обидните класации?! Заинатил се е народът и пет пари не дава за престижа на страната. Нахалството стигна дотам, че някакви хора се опитват да надничат в канчето на управляващите. Кой какво имал, кой какво получавал, кой как живеел…
      Да е само от любопитство – да махнеш с ръка. Но едни сърдитковци си въобразиха, че са автори на новия морал и надигнаха глас с призив за протести. Бунтът на бедните? Я да се посмеем от сърце. На кой му пука за смрадливците, които се редят за социални помощи и задръстват бюрата по труда? Кой ги пита тях за магистралните цели в здравеопазването, образованието и науката? И за грандиозните проекти в културата. И за чистата природа.
      За дърводобива, железопътния транспорт и земеделските земи. За хуманното отношение към животните. Да си гледат там правата на бедняци и ръка да целуват на вожда, който се черви заради тях. Да го заливат с любов и признание и свещ да палят за здравето му. Защото само неговата справедливост може да нахрани отчаяните души. Без съмнение.
     ...Ако сте беден човек, вече знаете къде ви е мястото и как трябва да се държите. Обичайте премиера на обърканата ни страна, скачайте от възторг и гласувайте за вечни времена. Дори да сте изключението, което понякога роптае и псува за успокоение – не се притеснявайте. Толкова сте незабележим, че никога няма да си навлечете яростта на вожда. Толкова сте непознат за социологическите агенции, че никой няма да ви досажда с преднамерени въпроси. Казвайте си, че търпимостта и примирението са качества и си гледайте великденските пости.
     А бунтът? За него трябва просветление. Но не е чак толкова трудно да се изметат хора с мисли втора употреба. Знаем си ги. Колкото и да се лъскат, все пак им личи. До втръсване. В една държава на бедняци те се набиват на очи.