Прочетен: 3088 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 20.11.2009 06:49
АГОНИО СЛАДКА...
Първото ми умиране -
като преживяване -
беше изключително.
Повторенията изхабиха чувството.
Предвкусването на самата смърт обаче -
полъх, тембър, аромат, видение -
призвежда по-сладостни тръпки. -
Всеки път.
Сякаш любиш,
полубезплътно,
самия себе си.
("Обладаваш така,
както би обладал огледало."
К. Павлов)
И се раждаш -
пак от себе си.
Едновременно -
син, баща и близнак
на самия себе си.
Как да го изразя -
странен двойник:
вече си ТАМ,
а още си ТУКА.
Ето този миг,
Този миг...
Другото е досада, ритуал. -
Свалям ти шапка, скучна бабичко;
да беше сменила поне чаршафите.
.........................................................
Константин Павлов
20.11.2009 10:00
А мигът между Тука и Там - завладяващо!
Б.
20.11.2009 11:19
Готин аватар - :))))
реших да експериментирам.
Реакцята ти е укоражителна - благодаря!
–––––––––––––
Поздравления с поздравите ! :)))