Прочетен: 4743 Коментари: 16 Гласове:
Последна промяна: 19.12.2010 13:56
В електронната мрежа ние сме проекции -
не на себе си във физическия смисъл на съществуването ни,
а проекция на мисли, чувства и предразсъдъците си,
но преди всичко на представите си за: морал,интелект,възпитание .
Тук е фиксиран нашият огледален духовен образ.
Тук сме отрицание на собственото си аз
и потвърждение на неосъществимите си мечти,
и незрялата ни зрелост.
Тук не сме ние -
тук кодираме отраженията от подсъзнанието си
и фокусираме самочувствието си за непогрешимост
полазило ни като отровен филиз в неистов нарцисизъм.
Това обяснява невероятните мисловни пируети -
възходи и падения,
допустими и другаде непозволени крайности -
приемливи и изключителни, тъпи или плоски.
Тук дори да не сме анонимни -
сме разкрепостени до цинизъм,
добри до самоотричане,
чувствени до безчуствителност,
вулгарни до перверзност,
асиметрични,
атипични,
алогични -
обърнати с хастара наопъки-
дори алергични.
Отражения, които никой не вижда.
Мрежата е фереджето на виртуалния фундаменталист,
което скрива, изкривява или обезличава до безобразие.
Тя е маскиният бал в нета или романтична опера,
или рап-лирика,
или чалга излияние,
понякога клозетна поезия,
но винаги е отвореното ни към света трето око
и свободата да бъдем дори себе си.
Безспорно интернет е готин селски пич -
вземащите се на сериозно бързо стават кич.
Затова смирено и тихо се покайте над клавиатурата.
Прекръстете се пред монитора
и започвайте:
- Нет наш насущний...
************************************************************
In case you find your copyrighted material that I have used incorrectly,
please let me know and I"ll have it removed.
Хубав ден и много усмивки в нета и в реалното :)))
вплитаме картинки и звуци, за да хванем
себе си.
Вплитаме човеците, които носим
за да има нещо и от нас.
27.01.2010 18:25
Поздрави!:)
лица прикрити зад екран.
Мисъл -меч, война се води,
гвардейци - черни, бели.
Свят вълшебен и коварен,
този уж ти е приятел.
Но в миг над теб канонада,
той бил роб,нямал свобода.
Свят вълшебен и коварен,
фойерверки, нежни думи.
Подаръци, отрупват те с любов
и ти немееш щастливо упоен.
Свят вълшебен и коварен,
жестока битка да си пръв.
Препъваш някой, друг заплюваш,
важно днес да си горе- връх .
Свят вълшебен и коварен,
миг-магия и си в плен.
И макар той да е опасен,
щастлив си да си днес тук.
09.12.2007
ДЖУЛИЯ БЕЛ
Тук съм думите си, а те са разголената ми същност.
Над тях, в ежедневието е биологичният ми робот, който вярно ми служи.
Може би го изключвам единствено когато правя любов и тогава съм той или да речем, когато пътувам.
В останалото време ползвам сензорите му, други сетива под неговите обработват информацията за да стигне до този словесен поток в който съм Себе Си.
Така, че познавате ме много по-добре от много хора в ежедневието ми.
––––––––––––––––
Поздрави, Борис ! :)))
01.02.2010 23:12