Едно интервю на Ана Заркова във в. Труд.
      
      Канех се да коментирам, но е безмислено - затова пействах целия материал.
     Тук всичко си е казано.
      Ето как се справят с престъпността  нашата милиция управлявана от Първият Носител на Часовника на д-р Б. Борисов.
 




Близо 200 барети, жандармеристи, униформени и цивилни полицаи са мобилизирани в хайка за бандата на Крокодилите, съобщиха от МВР вчера. Силите на реда са на крак вече второ денонощие, след като на магистрала “Тракия” в първите часове в неделя беше пребит и ограбен турчинът Мустафа Гюмюш. Грабежът беше последван от престрелка с полицията, при която един от бандитите - Димитър Митров (Богровеца), падна убит. “Престъплението е дело на групата на Емил и Евгени Милеви, известни още като Кроки и Гейзо, или като Крокодилите”, убедени са софийските криминалисти. Те гонят двамата братя не от 2 дни, а от 12 г., но все не успяват да ги хванат и да ги дадат на съд заедно с достатъчно доказателства за деянията им.

Евгени Милев-Гейзо изненадващо ни отговори, когато му позвънихме вчера по телефона.

- Ало, г-н Милев, къде се намирате в момента вие, може ли да се видим?

- В Германия съм, г-жо Заркова, няма как да се видим сега, на 2000 км съм от България.

- Вие знаете ли, че тук жандарми ви търсят под дърво и камък? Заради обир с престрелка, който е станал на магистрала “Тракия” в неделя през нощта.

- Да, разбрах от интернет за това. После и по телефона ми звъннаха приятели от България. Но аз съм от една седмица тук, в Германия. Така че няма как да съм бил на магистрала “Тракия” в неделя през нощта. Може лесно да се докаже това - със свидетели, с подписи, с печати от границата.

- При престрелката на магистралата е бил убит Димитър Митров-Богровеца. Вие познавате ли го? Съседи и приятели сте били с него, казват...

- Нищо подобно. Аз никога не съм живял в Богров. И никога не сме имали с Богровеца нещо общо, ако не се брои това, че са идвали от негово име да ме заплашват. Не сме били приятели, по-скоро обратното. Виждал съм го преди 8 г. и нито веднъж оттогава. Навремето дойдоха при мен той и един Марио, ако си спомняте, дето го писахте във вестника, че е избягал от затвора. Искаха да ме бият, нещо такова.

- Че защо, ако нямате нищо общо?

- Неприятен нещо съм им бил... Пандизчийски взаимоотношения с Марио си имаме... Като бях в затвора, аз съм помагал на хора от бившата ВИС-2, които съм смятал за невинни. Със съвети, не с друго. А тоя Марио имаше нещо против и ми викаше: “Престани! Не им давай акъл на тия, че ще те смачкаме.” Но аз, разбира се, съм по-голям от тях. Абе, пандизчийски работи... После се оказа, че Марио е бил комбина с Богровеца. Вижте, аз направо ще ви кажа: това момче, като са го утрепали завчера, аз вече имам един враг по-малко. Един вид услуга са ми направили.

- Не говорете така. Бивши полицаи се кълнат, че с Димитър сте били близки. От една банда сте били. Той бил шофирал прословутото черно БМВ, с което вие и брат ви сте правили магистрални грабежи.

- Глупости! Че кога сме правили с брат ми магистрални грабежи ? Посочете ми някой свидетел, че ние сме грабили, или някой, който да ни е видял с Богровеца - той да шофира, аз да се возя... Такъв няма. Полицайски интриги само! Заради тях не ми се седи в България. Щом стане някъде беля, идат да ми звънят на вратата и да ме питат дали съм бил там. Имам късмет, че съм бил в Германия, докато тая престрелка е ставала. Както имах късмет и по-рано, когато убиха един полицай в Своге, че по същото време бях задържан в едно районно. Иначе щяха да кажат, че аз съм застрелял човека... Имам късмет.

- Не “късмет”, “алиби” го кажете.

- Алиби! Направо се вбесявам. Аз съм вечният заподозрян! Полицайски работи. Най ме е яд, че притесняват майка ми.

- А какво правите в Германия, ако не е тайна?

- На гости съм сега при приятелка. По-рано имахме в Нюрнберг ресторант, казваше се “България”. Предлагахме български ястия, прославяхме българското, дето се казва. Мина, не мина една година обаче и ни разтуриха работата. Разлепиха моя снимка от един вестник там, че съм грабил турци в моята страна. А в Нюрнберг има голямо турско население, което посещаваше и нашето заведение. Мен много турци с добро ме познават, но като ми разлепиха снимката - като че съм Осама бен Ладен, - хората се хванаха за главата. Така ме изгониха от Нюрнберг и през февруари - ща, не ща - се прибрах в България.

- Много интересно - отворили сте ресторант в Германия, след като апелативният съд ви оправда по обвинението за обир с опит за убийство на полицай...

- Стига, моля ви се, нямам нищо общо с тия работи. Това се доказа от свидетелски показания, от разпечатки на телефони - от всички действия, които може да проведат прокуратурата и следствието. Съдът го каза, нали така?

- Е, да. Но ченгетата казват, че полицейските ви регистрации излизат на 60 метра компютърни разпечатки.

- Лъжат, повече са. На мен, като ми пуснат разпечатка, свършва хартията. Ама на нея какво пише? Само полицейски клюки - приказки за маса, дето за нищо не стават. Освен да притесняват майка ми, както ви казах. В СДВР-то пет пари не дават, че според Наредба № 1 на МВР регистрациите на гражданите трябва да се унищожават. Тия хора няма да се научат да работят според конституцията и Наказателния кодекс!... Смеете ли се? Ами смейте се... Аз съм станал вече в правото по-добър от адвокат Марковски, той вече почва да се учи от мен (смее се и той).

- А вие в България освен с ченгетата и с правото с какво друго се занимавате?

- Имам един камион “Джуган”, военен. С него прекарвам дърва за огрев - да се топлят хората. В България това ми е занаятът.

- А брат ви къде е сега?

- Не знам. Не искам да му звъня. Сигурен съм, че и той няма нищо общо с тия неща, за които ни търсят сега.

- Не са намерили брат ви на неговия адрес.

- Е, те десетина адреса на десетина души знаят и им тропат по вратите, каквото и да стане...

- Въпросът е защо е така. Защо не тропат след грабежи на моята врата?

- Отде да знам... На мен май че от сводниците ми идват проблемите. Аз не мога да понасям тия, дето продават момичетата по магистралите. Веднъж понабих един и сводниците ме намразиха, а те си плащат на магистрални полицаи и тия полицаи ми гонят карез заради тях... От друга страна, Мето Илиянски ми беше приятел и край него ме нареждат, затова.

- А Мето къде ли се намира сега?

- Пече се сигурно на някой плаж. А мен в България на бавен огън ме пекат.

- Интересни хора познавате.

- Така е. Мога да ви кажа, че с Ахмед Доган заедно в затвора дупки сме копали.

- Вярно ли?

- Вярно, я. В Софийския централен бяхме с Доган, в Първи отряд. Но то е дълга приказка, не й е мястото и времето сега... Е, толкова от мен. Поздрави от Германия.

Ана Заркова

В. „Труд”