Прочетен: 2612 Коментари: 3 Гласове:
Последна промяна: 20.03.2010 11:09
Интересно, как трябва да реагира, българския войник на 3 -ти март, когато е рамо до рамо с турския воиник, а отсреща имат общ противник?
Да изкара джобното ножче и да му вади очите ли?
Лесно е тук до топлите задници на жените ни да се правим на яки мъже, да умуваме назидателно и да оценяваме ситуации, които въобще не познаваме.
А най-готино е след втората ракия да патриотарстваме и да псуваме турците.
Просто защото ни е дошло до гуша от нашите потураци и български везири.
Мамка му - чудесно е - пък `и от това нас глава не ни боли.
Но за някои категории професии - това определено е проблем, който ги ограничава и пренебрегването му поставя на риск живота им.
Целият този пушилек е много шум за нищо.
Онези, които понасят тегобите на една война не им е до хъшлашки изцепки.
На здраве!
патриотизмът може да има само едно лице и то е мъртвото такова, развитието на културата е ключът от вратата, а не нейното вкаменяване, тя също е жива, животът е движение, той не обича да го държат кротък, седнал в ъгъла, а патриотизмът е Флага на Тиранина, или си с мен или дървото...
поздрави
някои неща трябва да умрат!!!
Българският национален празник трябва да обединява нацията,а не да я разделя-
трети март освен,че разделя и поражда спорове -няма никакъв друг положителен смисъл.По отношение ,до колкото турците ни са съюзник,то това е най-малкото спорно.Турция все повече и повече се връща в лоното на исляма,въпрос на време е светската република да иде на бунището-Хънтингтън е недвусмислен по този въпрос.
Християнството и исляма неизбежно ще влязат в нов конфликт(всъщност те не са излизали от него).
Ние трябва категорично да застанем на своите Християнски устои и бранейки тях, да браним и себе си-метода със снишаването и лигаво-блудкаво-розовия комшулък не ни върши работа,а напротив.