Украинското правителство не разреши на сър Елтън Джон да осинови 14 месечно момче.
        В страната се разрешава осиновяване на   деца само от семейни двойки.
 В  Украйна не се признават еднополови бракове -  а рокзвездата се счита за самотен мъж и не отговаря на изискванията на закона.




************************************
In case you find your copyrighted
material that I have used incorrectly,
please let me know and I"ll have it removed.
*********************************************************************






 

Фантастичен талант, но....не трябва да се удовлетворява искането му.

И аз мисля така.

АКо можеха да се раждат деца от еднополови двойки,Бог нямаше да създаде Ева .Това е нормалната семейна среда за едно дете,според мен!Затова и аз съм против най- вече заради ориентацията,колкото и старомодно да звучи!

Не ми се ще да коментирам хомосексуализма, нито да ги осъждам или хваля, но то и тяхното си е пак от Бога.
Разбира се, че децата трябва да живеят в нормална семейна среда и ценности.

Не намесвайте Бог в педерастията.

Много правилно са постъпили. Нека педерастът Елтън Джон дойде в република България. Тук ще са повече от радостни да удовлетворят желанието му/и...

Иначе отглеждането на деца е доста отговорна мисия, и не бива да бъде средство за удовлетворяване на лични амбиции и желание за себедоказване, защото страда всеки един от хората, заели се с подобно начинание.Но най-вече детето, предполагам!
Спорен ден!

хм, все по-наболял проблем ще става май...Все пак за мен са прави, децата трябва да се гледат от двама родители мъж и жена ...

Ако се разреши осиновяването на деца от хомосексуални двойки - това си е узаконяване на педофилията.

На разделените и разведените двойки трябва ли да им се отнемат децата, защото само единия родител поема отглеждането и възпитанието и вече няма "мъж и жена" ? Или съдът не трябва да позволява разтрогване на брак, за да останат двете враждуващи страни едно семейство и да продължат да "гледат" детето/децата?

Преди 9-ти септември 1944 г. е съществувал единствено църковен брак. Разводите освен, че са били нещо изключително срамно, не са се давали току така, да не говорим колко малко са били като брой. Нормално общество със силни семейни отношение, с патриархално възпитание и морал = добро поколение с ценностна система. Всичко останало извън този традиционен модел на семейно огнище, е извращение, което не дава добри плодове.

Автоцитат:"Ако се разреши осиновяването на деца от хомосексуални двойки - това си е узаконяване на педофилията." Затова са сложили подобни законови ограничения и не е нужно да им даваме карйни и ексцентрични тълкувания.

Трябва да те поправя.
Още от началото на миналия век единствено законен си е гражданския брак, а църковния се приравнявал към него, а не обратно.
България е била монархия, но не и клерикална държава.
Не съм убеден че патриалхалния начин на живот е панацията, и единствено той е който лекува моралните недъзи на обществото и личността.
Може да е бил стожер на морала - по причина, че общността на рода е неразделна и се управлява от традиционното право и еднолично от най-възрастния, но родовите общини са примитивна обществена схема и в определени случаи спирачка за прогреса. Сега представяш ли си да са възможни
такива патриархални отношения?

Това е друг проблем за да го приравняваш със същността на забраната за осиновяване, особено от хомосексуалисти.
Това го поддържат хората като принцип - дори и да не са хомофоби.
Човешкият вид трябва да продължава естественото си развитие и размножаване - така както Господ го е отредил.

От ясно, по-ясно е!

Хомосексуализмът не е от Бога! Той дава правото на всеки един със своята свободна воля да избира! Имва път към живата вода и път, изпълнен със съблазни и примки...

Цитат:

"В българското семейно право единствената правно валидна (законна) форма е граждански брак, който исторически се противопоставя на църковния. Той представлява доброволен и равноправен съюз между мъж и жена"

"За първи път в България гражданският брак е установен като единствено валиден с Наредба-закон за брака от 27 май 1945 г."

Гражданският брак е приумица на модернизъма, а у нас - на комунизъма. Основна цел - "прокарването" на еманципация в традиционния патриархален модел на семейството и разрушаването му. Жената става "равна" на мъжа, започва да работи по заводи, да ражда по едно дете и да го дава за отглеждане в детска градина...


Достатъчно е да се направи историческа ретроспекция или да се поговори с хора от "онова време" за да си направи човек изводите.


Не е имало по-голям двигател на прогреса от нормалната семейна среда, където мъжа е мъж, а жената жена. Когато всеки си знае ролята и задълженията в семейството, нещата вървят. Можем да проверим статистиката - колко разбити семейства, сиреч разводи, е имало преди 1944 г., колко до 1989 г. и колко след това. Колко сребърни сватби е имало тогава и колко медни (7 г.) сега? И т.н. Равносметката винаги ще бъде една - патриархалният начин на живот създава здрави семейства и здрави поколения. Еманципацията, съвместното съжителство, разводите и т.н. не водят до този резултат. Разбира се това не е случайно. Божа работа.


В какъв смисъл? Защо да не са възможни?? Познавам такива млади семейства.

И хомосексуализмът, и това дали да сме мъж или жена не са от Бога - те са "творение на генното инженерство" на Природата. Всеки един човек има правото да е такъв, какъвто се чувства. И нито един от нас няма право да го съди за избора му.
А законите са писани за всички! И пред тях сме равни, тъй като закона не се занимава с морални и етични норми и тълкуването им. Право е на украинското правителство да забрани или разреши!

Не съм съгласна с твърдението, че "осиновяването на деца от хомосексуални двойки -това си е узаконяване на педофилията.", защото примерите говорят за почти обратното. До сега не съм чула хомосексуална двойка да е блудствала с осиновеното си дете /а ще бъде топ-новина, нали?!/, но пък в последно време се наслушах и нагледах на бащи, глави на патриархални семейства, които са превърнали собствените си дъщери в сексуални робини още от най-ранно детство. То не беше в Австрия, Англия, Германия, а сега и в Австралия.
Тези събития могат ли да бъдат пример и да ги наречем правило?