---

      Гражданското общество е начин на мислене и действие в защита на нашите права във всичките им нюанси. По същество то е повече дух за действие и мисъл, отколкото организация, макар фокуса на неговата сила да е съсредоточен в активността на неправителствените организации. То е самоосъзнаване на личността заедно и вкупом с останалата маса от личности като носител на суверинитета в рамките на определен цивилизационен избор и морални, и куртурни ценности.
     Държавата и гражданското общество са естествени противници и вечни противоборци. Тя уж се управлява в наша полза от делегирани и упълномощени наши представители на основание на Обществен договор(конституция). Щом правилата се нарушават едностранно или прилагат избирателно, обществото като цяло има постоянна крещяща необходимост  от защита от овластената сила на институциите с отпор чрез гражданската съвест и непримиримата ни публична активност.
     Човекът във властта, особено при нашата политическа система и традиции е бедствие, което сме принудени да изтърпяваме в четеригодишна цикличност. Човешкия фактор е най-рисковия причинител на всички беди призтичащи от неговото ситуиране в структорите на властта.
     При всеки политически избор обществото има нужда от гражданска реакция за регуране, контрол и отпор на действията на държавната машина, която винаги има едни и същи изисквания - послушни  поданници и примерни данъкоплатци.  
     Гражданското общество е въпрос и на интелект, което не е последно, а може би най-важното условие и необходима предпоставка за формирането му и естествен стимул за действие.
     Съществуването на гражданското общество във всяка държава и най-вече там, където всеобщата справедливост е гарантирана само донякъде и само законово, но  на практика в реалния живот липсва изцяло - е уравновесяваща крайностите необходимост. У нас  няма институционални, нито законови гаранции за справедливи обществени и междуличностни отношения, и това е една от най-големите спънки за нейното истинско развитие и напредък.
     Всъщност, точно липсата на гаранциите за справедливост са може би единствени от катализаторите за пораждането на гражданското общество, но само ако го осъзнаем и възприемем като насъщна необходимост.
     Проблемите на България не са етнически, нито расови, нито религиозни.
     Проблемите се пораждат от липсата на справедливост като следствие от отказ от правосъдие и преднамерено сгрешената системата на държавното устройство.
     Липсата гражданско общество, средна класа и интелектуален елит след 1989 год. свари нацията без водачи с притегателната сила на личния пример, християнска всеотдайност и честност, оставяйки несъстоял се публичния и личен морал на цялото общество и неговата градивна единица - свободната личност.
     Когато преди 20 години се казваше, че се изпълнява предварително подготвен сценарий за конвенсиране на политическата власт на комунистите в икономическа - тази реализирал се изход от комунизма наивно бе  изключван като възможност от хората, а комунистическите гаулайтери яростно отричаха подобен вариант  и иронизираха опозицията, която сами си създадоха. Същевременно популистки гъделичкаха хората с "равен старт".
     Десидентството бе мижава имитация на проява на политически коректив на социализмата, да не говорим за неговата спорадичност и конролирано появяване и проявяване.
     Осъзнатата и афиширана опозицията на комунизма е фактора, които е липсвал у нас, но е бил движеща сила на промените във всички държави от бившият комунистически концлагер.
     Само споменаването на мъченика Илия Минев, на изгнанника Георги Марков и тяхната крещяща самота е  красноречив пример, че десиденството е било игра в полза на режима преди `89 год.
     Днес мирозданието на нацията дори не се клатушка  между възможностите на моралния императив и пълния търбух, и никой не изпитва необходимост да раздели доброто от злото, и ги назове с истинските им имена.
     Обществото се лумпенизира и това състояние на духа му  бързо  умъртвява дори най-дребната възможност за проява на креативна и въздържаща сила.Гражданското общество се гради от свободно мислещи  хора и креативни личности - интелектуалци, творци, хора от дребния и среден бизнес, които се нуждаят отчаяно  от пространство без административни своеволия, чиновнически разврат  и милиционерски безобразия  - всички независими от държавната ясла и опиращи се на трайно изградени морални ценности . Моралните ценности са онази притегателната сила  и идеен център около, които се обединяват различно мислещите и активно действащите хора. 
     Класовото мислене е най-големия противник на гражданското общество. Самото разделение на нацията на класи е престъпление към нормалния човешки порядък. Робуването на идеологеми е в основен конфликт със свободата, равенството и демокрацията. Самите идеологеми са гаранция за класово, расова, езиково, религиозно, полово, сексуално и т.н. разделение. Идеологемите са противоестествени на човешкия род и Божият промъсъл за него..
     Гражданското общество не се поляризира политически, а интелектуално и морално.
     Никоя държава - в смисъл на държавна машина, която си въобразява, че е орган за налагане на собсвена  воля, а не за изпълнение на народна воля - не приема със трепетно очакване обществения коректив, но се старае това да не си личи и  той да бъде ограничен до минимум.  Кои  чиновници в  държавната администрация не си мислят, че са най-важното нещо в този свят или, че той ще осиротее без някой велик демократ, сатрап или тиранин? Ако този прецедант се случи - у нас ли ще е този Божи дар?
     За свободата, хляба и справедливостта, като осезаема реалност  са се проляли реки от кръв.
     Първи североамериканците са стигнали до този фундаментален извод и са  извоювали тези Божи дарове с оръжие в ръка. Това било революция на имотни хора и морални личности осъзнали се като фактор на собственото си бъдеще и права. Те са изградили обществени отношения за защита на неприкосновенността на собствеността и личността, които се наричат демокрация. И въпреки всичко те винаги са се борили са за отстояването  на от Бога дадени им права, а не по височайшото благоворение на някой  крал или  снизхождението на някой филянкишия! Затова си избраха и цветнокож президент, но излязоха да протестират 1 милион души срещу намерението му да променя здравната система. Но "избрания" не се впечатли особена, както и да беше атакуван или определян, а в щатите общественото мнение е определящо при вземането на такива важни решения, които касаят нацията.Затова рейтингът на "избрания" е печално нисък в момента, което предопределя още от сега, че втори мандат той няма да има. Това горе-долу е илюстрация за реакцията и действието на едно гражданско общество за  възстановяване на  липсата на  справедливост.
     Не само у нас управляват отроците на комун.онанистическите гаулайтери   или техните  креатури от червени гестаповци, с един или друг ник,  но само в България  ги отстраняват от властта чрез палежи  на Парламента и масови  вандалщини, защото  са затънали до безобразие в противоречие на всякаква морална и законова презумпция.

---

Гражданско общество означава също, когато финансовата мощ на корпорациите стане толкова голяма, че те се превърнат на държава в държавата, гражданското общество да почувства тази опастност и да се противопостави. Също както при възникването на Щатите се е противопоставило на крал Джордж III. Затова и не съм съгласен с преднамерената теза, че "цветнокожия" президент няма да има втори мандат. Защото точно частните здравноосигурителни фондове, които са огромни корпорации дават парите и водят кампанията против Обама. Става дума не за милиони, а за милиарди! Това, което той иска е много просто. Здравите и богатите да дават част от парите си за болните и бедните. Само на пръв поглед звучи като социализъм, защото какво ще стане ако хората започнат да умират по улиците?
Севделин Панев

Времето ще покаже кой е бил прав.

Постингите ти са нечетливи поради факта, че не използваш абзаци и отстояния. "Понакъсай" ги малко бе, холан!