Постинг
17.07.2009 16:59 -
Срещу Берлинския договор
Автор: boristodorov56
Категория: Политика
Прочетен: 811 Коментари: 4 Гласове:
Последна промяна: 17.07.2009 21:31
Прочетен: 811 Коментари: 4 Гласове:
13
Последна промяна: 17.07.2009 21:31
Стефан Стамболов,
РЕЧ НА 8 ФЕВРУАРИ 1879 г
Един царски ферман, господа, преди осем години дойде, та съедини българската нация в едно цяло под жезъла на един духовен началник – Екзархът. Тоя ферман начерта в същото време и границите на нашето целокупно българско отечество с епархиите, които влизаха в кръга на България и ведомството на Екзархията. Тая целокупна България бе духовно-черковно наше отечество.
После дойде една европейска международна конференция, в лицето на която Европа на тая черковно-духовна основа утвърди политически автономни граници и призна единството на българската нация в тия граници.
Най-после дойде Руско-турската война и Сан-Стефанския договор. В него както нашата Освободителка, тъй и самата Турция признаха тия граници на нашето целокупно отечество, като създадоха в тях една политическа нова млада държава, наречена Българско княжество. Но в Берлин разсякоха тая България. Разсякоха това наше мило, драго, цяло Отечество на пет части...
Защо ни разсякоха на пет къса?
За да ни направят повече сакати, повече недъгави и немощни, да ни направят да се влачим вовеки и да прекараме един жалък, тежък национален, политически и исторически живот! Да бъдем ние политически просяци – божаци, и да живеем от милостинята, от трохите, от подаянията политически, от благодетелството и кефовете дипломатически на европейската дипломация, додето бъдем отново поробени.
Разсякоха нас, млад, енергичен, пълен с жизненост народ, който в течение само на десетина години можа, има крепката воля и себеотрицание да даде за своята независимост повече от петдесет хиляди жертви-мъченици; нас – чийто полета, пътища, усои и кътища се покриха с пепел, кости и сълзи!
И сега те ни канят да пристъпим – не, да се довлечем до оная троха, която берлинските джелати благоволиха да ни подхвърлят! Не! Ние имаме право, ние искаме да си останем здрави! Ние имаме право и ние искаме да ни оставят ръцете, краката и другите части цели и невредими; ние искаме да остане нашия национален организъм цял, неосакатен.
Дават ни свобода, а вземат здравето ни, лишават ни от възможност, от условията за живот!
Защо ни е нам тая свобода, когато тя само ще ни напомня някогашното ни крепко, здраво и жизнено тяло?
Да просим, да се влачим и да живеем страдалчески живот – ний, които имаме бъдеще, бъдеще светло, славно, както що имаме и минало светло и славно...
Не! По-добре е, господа представители, да бъдем пак роби, както бяхме, но да бъдем една нация в едно отечество, способни и жизнени да водим борба и да прогресираме. Ние искаме – и трябва това да го кажем високо да ни чуят всички – или всички българи свободни да бъдем в една независима държава, или всички пък роби, подвластни на Турция. Веригите на робството турско лесно ще съкрушим, ако останем под тая Турция, ако бъдем в онова положение, в каквото ни постави цариградската европейска конференция, отколкото сега.
Где са, господа представители, где са нашите мили градове Ниш, Пирот, Враня и Лесковац? – дадени на сърбите... Где е Тулча и Добруджа? – дадени на Румъния... Где е Одрин, Солун, Дебър, Битоля, Охрид, Скопие, Прилеп, Велес, Щип и други страни на нашето отечество? Где?
Где е Пловдив, Батак, Панагюрище, Сливен, Казанлък, Стара Загора и Карлово – елмазите на нашето отечество? Отцепени от нас чрез турски гарнизони...
Мъчно. Мъчно и боли...
Нека не приемем Берлинския договор!
Нека извикаме високо, високо, да ни чуе Европа и нейните дипломати и владетели: "Вие ни сякохте, без да ни викате, без да ни изслушате, без да ни кажете вината, поради която ни сечете. Но ние ви казваме: боли, боли и мъчно... Дайте ни нашето общо отечество, каквото то бе определено от вашата конференция в Цариград и каквото то бе създадено на Сан-Стефанския договор!"
.................................................................................................................................................
Господина Стамболова е ненадминат в яснотата и твърдостта си!
цитирайЩе има ли някога правда?!!
цитирайТази реч е произнесена два дни преди откриването на
Учредителното събрание на 10.02.1879 год., с което се слага началото на Третото Българско Царство.
цитирайУчредителното събрание на 10.02.1879 год., с което се слага началото на Третото Българско Царство.
Вече само в историята!
Личното ми мнение е, че вместо да се делим на разни цветове, което разбира се бе изкуствено стимулирано от ДС, можехме да застанем под цветовете на националното ни знаме и да искаме отмяната на Ньойския договор през 1989 год - когато се разруши Берлинската стена и се наруши статуквото от следвоенното устроиство или подялба на Европа.
Вместо да пилеем на халост обществена енергия в милион и една дивотии - така както през 1885 година
направихме Съединението - така и сега трябваше да искаме нашето си. Югославия се разпадна - момента беше подходящ, но кой да го стори?
Кой да зададе въпраса - Где са?!!
цитирайЛичното ми мнение е, че вместо да се делим на разни цветове, което разбира се бе изкуствено стимулирано от ДС, можехме да застанем под цветовете на националното ни знаме и да искаме отмяната на Ньойския договор през 1989 год - когато се разруши Берлинската стена и се наруши статуквото от следвоенното устроиство или подялба на Европа.
Вместо да пилеем на халост обществена енергия в милион и една дивотии - така както през 1885 година
направихме Съединението - така и сега трябваше да искаме нашето си. Югославия се разпадна - момента беше подходящ, но кой да го стори?
Кой да зададе въпраса - Где са?!!
Търсене
За този блог
Гласове: 47590